1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
ГР. С., 30.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.11.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №714/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. К. – Х. срещу определението на ВКС, състав на четвърто г.о. по гр.д. №678/12 г., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за преразглеждане на касационната й жалба срещу посоченото въззивно решение. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на определението, тъй като съдът се е произнесъл по искане за пререзглеждане на определението по чл.288 от ГПК, което касаторката не е направила, вместо по направеното от нея искане за допълването му с произнасяне по четири от въпросите, посочени в изложението към касационната жалба.
Ответницата по частна жалба В. Ж. я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима.
ВКС на РБ, в друг състав на трето гр. отд., като разгледа частната жалба, намира следното: В обжалваното определение е прието, че определението по чл.288 от ГПК, с което не е допуснато обжалване на въззивното решение слага край на производството по делото, поради което не може да бъде оттеглено от съда, който го е постановил и съответно въпросът за допускане на касационното обжалване не може да бъде пререшен.
В практиката на ВКС, вкл. сочената от ответника, е утвърдено разбирането, че непроизнасянето по част от доводите в касационната жалба / или от въпросите в изложението/ не е непълнота на съдебния акт по см. на чл.250 от ГПК. Така в р. по т.д. №799/09 г. на второ т.о. на ВКС е посочено:„С допълнителното решение се отстранява непълнота на постановеното решение, когато то не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, поради което в производството по допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество независимо дали изводът на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания”. В същия смисъл са и опр. по гр.д. №1129/10 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №486/09 г. на първо г.о. на ВКС и др.
Затова правилно в обжалваното определение искането на касаторката за допълване е квалифицирано според същността му като такова за пререзглеждане на определението по чл.288 от ГПК. Преразглеждането на въпроса за допускане на обжалването / като краен извод и резултат за производството/ е недопустимо поради окончателността на определението по чл.288 от ГПК, както е приел и постановилият обжалваното определение състав на четвърто г.о. на ВКС.
Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, четвърто г.о. от 1.10.12 г. по гр.д. №678/12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: