1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
ГР. София, 12.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.01.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №603/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ Л. Б. / със старо наименование [заличено име на фирма]/ срещу въззивното определение на Р. окръжен съд /ОС/ по ч.гр.д. №755/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба на дружеството, поради невнесена държавна такса.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.2 и 3. Според изложението му въззивното определение противоречи на установена съдебна практика на ВКС по процесуалните въпроси за редовността на връчването на съобщение до страна и приложението на чл.50 от ГПК. Въпросът за дължимостта на държавна такса от дружеството – работодател при обжалване на постановеното по тр. спор с него решение пък е от съществено значение за делото и точното прилагане на закона – чл.359 от КТ.
С обжалваното въззивно определение е прието, че касаторът като работодател и въззивник дължи държавна такса, тъй като от такава на осн. чл.359 от КТ са освободени само работниците и служителите по тр. спорове. Указанията за внасяне на таксата в размер на 790 лв. са му съобщени, но не са изпълнени в дадения срок, поради което въззивната му жалба подлежи на връщане.
Приетото относно редовното връчване на указанията за дължимостта и размера на държавната такса не противоречи на посочените от касатора в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК две определения на ВКС – №182/09 г. и 247/10 г. на ТК, 2-ро отд. В случая указанията са съобщени лично на представляващия дружеството адв. П. И. /подала въззивната жалба от името на [заличено име на фирма]”/ на посочения съдебен адрес – ул. „Х. А.” №31, гр. Р. и не са изпълнени в дадения срок. Връчването чрез пълномощника на страната е редовно, на осн. чл.39, ал.1 от ГПК и срокът тече от него.
Нормата на чл.359 от КТ пък е ясна и разработена в практиката; предложеното от касатора тълкуване не се основава на изрично посоченото в закона и непротиворечиво приемано в практиката, че производството по тр. дела е безплатно за работниците и служителите. Затова не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Р. окръжен съд по ч.гр.д. №755/10 г. от 28.09.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: