1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
ГР. С. 10.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.05.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №28/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от ОП – П., срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. №587/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен до размер на 10 000 лв. предявеният от Е. А. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.2 от З. – за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на ищцата с обвинение в престъпление, по което е оправдана.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК/ на последната само формално, без да я обосновава откъм специфичните й предпоставки, посочени в ТР №1/19.02.10 г./. Поставя като значим за спора и точното прилагане на закона въпроса: може ли при оправдателна присъда постановлението за образуване на досъдебно производство от разследващия орган да се третира като незаконно обвинение по см. на чл.2,т.2 от З.. Намира, че въпросът за необходимата причинна връзка между незаконното обвинение и предявените за обезщетяване вреди е решен в противоречие с ТР №3/04 г. Също в противоречие с тази задължителна практика по приложението на чл.5 от З. въззивният съд не е отчел съставения срещу ищцата акт за начет от органите на Д.. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в противоречие с ППВС №4/68 г., ТР №3/04 г. и ТР №1/01 г., като не са изложени мотиви за определянето му.
В. съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.2, т.2 от З. – ищцата е оправдана с влязла в сила присъда по повдигнатото й обвинение в престъпление по чл.202, ал.1,т.1 от НК и чл.311 от НК и чл.26, ал.1 от НК. Наказателното преследване по незаконното обвинение продължило от 2000 г., когато срещу ищцата било образувано досъдебно производство до влизане в сила на оправдателната присъда през 2009 г. За този период ищцата претърпяла значителни морални вреди от подчертано отрицателното отношение към нея на съгражданите й в малкия [населено място], като уличена в измама и присвояване, уронени били честта и доброто й име в обществото, тя станала потисната, мрачна, не могла дълго да си намери работа поради недоверието на работодателите, всичко това засегнало в значителна степен емоционалния й живот и самочувствието й. С тези мотиви инстанциите по същество на спора са определили обезщетението за неимуществени вреди в размер от 10 000 лв.
В съответствие със задължителната и трайна практика на ВКС са отчетени като увреждащи всички действия, предприети в хода незаконното наказателно преследване – от образуването през 2000 г. на досъдебното производство до влизане в сила на оправдателната присъда / в този см. т.3 от ТР №3/05 г. и Р по гр.д. № 1650/09 г. на трето г.о. по реда на чл.290 от ГПК/. Претърпените от ищцата вреди и причинната им връзка с незаконното обвинение са установени със събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени от въззивния съд. Конкретните обстоятелства на настъпването и понасянето на вредите са посочени и отчетени от въззивния съд при определяне на обезщетението. С това е спазено указаното в ППВС №4/68 г. за съдържанието на понятието справедливост по чл.52 от ЗЗД – тя не е абстрактна категория, а се обосновава с конкретните обстоятелства на случая. При незаконно обвинение такива обстоятелства са броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на деянията, за които ищецът е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяка едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди е определено с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи – ТР №3/05 г., т.11. Изложени са мотиви за размера му въз основа на установените обстоятелства на случая, както изисква посочената от касатора задължителна практика на ВКС – ППВС №4/68 г., ТР №3/04 г. и ТР №1/01 г. Съставеният срещу ищцата акт от органите на Д. / в друго производство/ не може да се счита за неин принос за вредите, според разясненото в ТР №3/04 г. и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. Р по гр.д. №372/10 г. на четвърто г.о. Затова не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №587/11 г. от 7.10.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: