1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
ГР.С., 28.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.05.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №100/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. И. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д.№2779/11 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу СУ „Св. К. О.” по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „ръководител на кампусна техническа служба – кампус Изток”, извършено на осн. чл.71, ал.1 от КТ, със заповед от 28.05.10 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК / практика по т.1, според предложената в изложението квалификация е задължителната – ТР и ППВС, и тази по чл.290 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г./. Намира, че по процесуалния въпрос за задължението на съда да прави изводите си по спора, след като обсъди доводите на страните и представените от тях доказателства в тяхната цялост и мотивира фактическите и правните си изводи, въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №1798/82 г. на ВС, второ г.о. и по гр.д. №637/88 г. на трето г.о. на ВС, постановени по реда на ГПК, отм. В противоречие с постановеното по същия ред р. по гр.д. №1358/99 г. на трето г.о. на ВС е разрешен и въпросът за разпределяне на доказателствената тежест за законността на уволнението при оспорването му пред съд.
С. основание за допускане на обжалването не е налице: изводите си за датата и начина на връчване на заповедта за уволнение, въззивният съд е направил, след като е обсъдил събраните своевременно посочени от страните в процеса доказателства – св. показания на лицата, писмено удостоверили връчването на заповедта при отказ на служителя да я получи. Доказателствата, възраженията и доводите на страните във връзка с тях и за спорното право са обсъдени в мотивите на съда при изграждане на фактическите му и правни изводи по делото. Така въззивното решение е постановено в съответствие със сочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл.188 от ГПК, отм. / чл.12 от ГПК/.
Вторият въпрос също не е решен в противоречие с посоченото решение на ВКС, в което / както и въобще в практиката на съдилищата по тр. дела/ е прието, че доказателствената тежест за установяване законността на уволнението при оспорването му пред съд е на ответника – работодател. Принципно всяка от страните следва да установи твърденията си в процеса – чл.154 от ГПК. Възможността да възразява относно фактите по спора и сочи нови доказателства за тях обаче се преклудира постепенно според изричните разпоредби на чл.131, чл.133 и чл.266, ал.1 от ГПК / на която се е позовал въззивният съд, за да откаже приемането на сочените с въззивната жалба от ищеца нови доказателства във връзка с възражението му срещу връчването на заповедта/. Тези нови разпоредби касаторът не е съобразил при поставянето на втория въпрос и в доводите си за съществено нарушение на процесуалния закон.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №2779/11 г. от 28.10.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: