О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
С., 12.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 693 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. срещу въззивно решение от 28.02.2012 г. по въззивно гр.д. № 209 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което при определена от въззивния съд квалификация на иска по чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл. 240,ал.1 ЗЗД, чл.87,ал.1 ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД е потвърдено решение от 19.12.2011 г. по гр.д. № 1097 /2011 г. на Бургаския районен съд, с което е прието за установено, че жалбоподателят дължи на Р. Е. Е. сумата 16,888 лева по силата на договор за (паричен) заем, сключен на 14.08.2007 г., за която е издадена заповед по чл.410 ГПК по посочен номер гражданско дело и жалбоподателят е осъдена за разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Р. Е. Е. твърди, че.не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му не е под 5,000 лева.
Ответникът не оспорва сключването на договора за паричен заем и получаването на сумата за посочена в писмения договор за заем цел : да осигури спортно-тренировъчния процес в плувен клуб „Бриз”, но твърди, че тази сума е използвана за целта, за която е получена и е изплатена на ищеца, която е работила по трудово правоотношение с плувен клуб „Бриз” до 2010 г. на ежемесечни вноски, отразени в представени по делото ведомости „за заеми, заплати и др.” в общ размер 22,195 лева, отделно ищецът е платила и няколко вноски на банката, от която ищецът е изтеглила сумата като паричен кредит.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорният въпрос е дали подписаните от ищеца ведомости от плувния клуб „Бриз” „за заеми и заплати” не могат да послужат като правопогасяващи основания за отхвърляне на предявения иск. По въпроса въззивният съд е приел, че независимо, че по делото е доказано, че ищецът е имала да получава и е получила от спортния плувен клуб „Бриз” 5,371.44 лева трудово възнаграждение, а по ведомости за заеми, заплати и др. е получила 22,410 лева, в които не е доказано дали не се включва сумата за заплати 5,371.44 лева, не може да се приеме, че ведомостите за заеми и заплати могат да се ценят като разписки за получени суми по договора за заем, защото договорът за заем е между две физически лица, докато получената от ищеца сума 22,410 лева е от плувния клуб „Бриз” и доколкото жалбоподателят не е сключила договора за заем като представител на клуба, следва да се приеме, че е сключила заема в лично качество, а не като представител на клуба, поради което погашенията по договора следва да бъдат от нея лично.
От изложеното е видно, че изведените от жалбоподателя и уточнени от съда съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС процесуалноправни въпроси : С какви доказателствени средства може да се установи изпълнението на чужди задължения (от трето лице), съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.73 ЗЗД, и дали законът (ГПК с разпоредбата на чл.164,т.4 ) поставя ограничения за съдържанието на писмените доказателства, с които следва да се установи погасяването на установени с писмен акт парични задължения, са обусловили изхода от спора и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 337.76 лева за разглеждане на касационната и жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 28.02.2012 г. по въззивно гр.д. № 209 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на С. И. С. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 337.76 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.