1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
гр. София 13.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.10.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №714/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Д. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №7175/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [заличено име на фирма] искове по чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ, с които е оспорено дисциплинарното уволнение на ищеца от заеманата при ответника длъжност – оператор на открита платформа с повдигащо устройство, наложено за нарушение по чл.190, ал.1,т.4, пр.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.2 като сочи, че материално и процесуалноправните въпроси: кой има право да иска обяснения от работника в производството по налагане на дисц. наказание, как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на уволнението и за доказателствената сила на частните документи са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайна практика на ВКС, която прилага.
По делото е установено, че обяснения за нарушението преди налагане на наказанието са поискани от работника чрез прекия ръководител и предадени на законния представител на работодателя. Последният се е запознал с всички данни по случая, вкл. с приложените към докладната за нарушението писмени обяснения и е определил наказанието за него. При тези данни, изводът на въззивния съд, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193 от КТ, не е в противоречие с приложената практика на ВКС без задължителен характер- Р №1935/01 г., №2112/06 г., и съответства на практиката по чл.290 от ГПК. В постановените по този ред Р по гр.д. №1687/09 г. и №301/09 г. е прието, че обяснения могат да бъдат поискани и приети за работодателя и от друго лице, напр. прекия ръководител, което не е носител на дисц. власт, без да е необходимо нарочното му упълномощаване. От значение е установеното в случая достигане на обясненията до работодателя, за да ги приеме и оцени в дисциплинарната процедура, а не кой е извършил организационните действия по поискването им. В съответствие с Р №1112/99 г. и №1/02 г. въззивният съд е разпределил върху работодателя доказателствената тежест за законното извършване на уволнението, а частните документи е ценил наред с останалите доказателства по делото, съобразявайки становищата на страните по съставянето и съдържанието им. В този смисъл е и приложеното Р №204/03 г. на ВКС.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №7175/09 г. от 15.12.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: