2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
ГР. С., 14.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.02.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №6221/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №1409/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер от съответно 10 000 лв. и 10 040 лв. предявените от Б. Б. срещу касатора искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди / разноски за адвокат/ от незаконно обвинение по чл.2, ал.1 ,т.2 от З..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира , че въззивното решение противоречи на ТР №3/05 г., т.3 и 11, според което се обезщетяват всички вреди, настъпили в пряка причинноследствена връзка с незаконното обвинение. За нея въззивният съд не е изложил мотиви. В противоречие с ППВС №4/68 г. не е изследвал и всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. По прилагането на чл.52 от ЗЗД, според касатора практиката на съда е противоречива, като в сравнително сходни случаи се определят обезщетения с големи различия, за което цитира и прилага решения на ВКС и АС София. Според касатора противоречиво се решава и въпросът: допустимо ли е присъждането на адвокатски хонорар, заплатен в друго /наказателното/производство, като имуществена вреда по чл.2, т.2 от З.. Намира, че приетото от въззивния съд за допустимостта на присъждането на разноските в наказателното производство, като имуществена вреда по З., противоречи на р. по гр.д. №6212/07 г. на ВКС, четвърто г.о. , по гр.д. №1269/07 г. и гр.д. №665/07 г. на ВКС, както и на р. по гр.д. №1221/09 г. на АС, С..
С. в изложението на касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и съдилищата по иска за обезщетяване на неимуществени вреди не се установява. В съответствие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС въззивният съд е установил и преценил конкретните обстоятелства на случая при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Приел е, че следва да присъди обезщетение в размер от 10 000 лв., поради продължилото повече от 8 години наказателно преследване срещу ищеца със съдебна фаза и разгласа чрез медиите и установените във връзка с това морални вреди –негативни емоции за този продължителен период, довели до разрушаване на създадени лични и обществени контакти, до самоизолация и влошаване на здравословното състояние на ищеца /без данни да е извънредно тежко и необратимо/. Изложени са подробни мотиви за причинната връзка на установените вреди и незаконното наказателно преследване. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при отчитане и на социално-икономическите условия в страната, и тежестта на повдигнатите обвинения по чл.311 и чл.212 от НК. Така не е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, вкл. цитираната и приложена по делото, по въпроса за определяне на обезщетението по критерия на чл.52 от ЗЗД, за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл.4 от З..
По въпроса за обезщетяването на разноските за адвокатски хонорар, като имуществени вреди по реда на З., практиката следва да се счита уеднаквена с решения на ВКС по чл.290 от ГПК. Цитираните от касатора решения за неоснователност на иска за имуществени вреди, воден по З., защото ищецът е могъл да търси разноските за адвокатско възнаграждение в наказателния процес, са постановени по реда на ГПК, отм. В по-новата и ръководна практика, обаче, е утвърдено възприетото от въззивния съд разбиране, че сторените в завършилото с оправдателна присъда наказателно производство разноски за адвокатска защита, следва да се присъдят по реда на З., като обезщетение за имуществени вреди. Подробни съображения за това са изложени напр. в р. по гр.д. №5235/08 г. на второ г.о. на ВКС, по чл.290 от ГПК.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №1409/13 г. от 11.07.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: