1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
ГР. С., 27.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.01.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1074/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №391/11 г. и по допускане на обжалването.
С обжалваното решение са уважени предявените от Д. З. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност специалист „Култура и вероизповедания” при ответника, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.6 от КТ, със заповед от 26.08.10 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 от ГПК. Поставя като решен от ОС в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по реда на ГПК отм. материалноправният въпрос: има ли право работодателят да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато не са определени с нормативен акт и подлежи ли на съдебен контрол преценката му какви изисквания да въведе- осн. по т.2. Противоречие със задължителна практика и тълкувателна по чл.290 от ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК не се твърди – ТР №1/19.02.10 г. Според касатора от значение за спора, но и за точното прилагане на закона и развитието на правото – осн. по т.3, е въпросът: има ли промяна в изискванията за заемане на длъжността по см. на чл.328, ал.1,т.6 от КТ, когато макар служителката да е назначена и уволнена в един и същи ден, преди уволнението е одобрена и доведена до знанието й нова длъжностна характеристика с изменените изисквания. Доводите от съществото на спора в изложението, направени във връзка с оплакванията за неправилност на въззивното решение, като осн. по чл.281,т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК по цел и предпоставки са специфични и не съвпадат с тези по чл.281,т.3 от ГПК, както е разяснено в ТР №1/19.02.10 г.
В. съд е уважил исковете, като е приел, че няма данни изискванията за заемане на длъжността да са променени от работодателя след възникване на тр. правоотношение със служителката за длъжността специалист „Култура и вероизповедание”. Ищцата / с висше образование магистър, направление публична администрация/ е преназначена на тази длъжност с допълнително споразумение и уволнена от нея в един и същи ден – на 26.08.10 г., което сочи, че още при назначаването не е отговаряла на изискванията за образование – висше бакалавър, направление хуманитарни науки. Според трайната практика на съдилищата, на която се е позовал въззивният съд, релевантно по чл.328, ал.1,т.6 от КТ е само това несъответствие с изискванията за образование и квалификация, което е настъпило след възникване на тр. правоотношение. Това становище е застъпено и в практиката по чл.290 от ГПК – напр. Р по гр.д. №598/09 г. на трето г.о. на ВКС.
В случая въпросът за правото на работодателя по негова преценка да изменя изискванията за образование и квалификация, когато не са нормативно определени, не е обусловил решаващите изводи на ОС по делото и е без значение за спора. В. съд не е отрекъл това право, нито е подложил на съдебен контрол преценката на работодателя за измененията, а е приел, че не се установят такива след възникване на тр. правоотношение с ищцата. Така не е налице твърдяното противоречие по въпроса с приложените решения на ВКС по реда на ГПК, отм./ за решението на ОС Ямбол няма данни за влизане в сила и то не може да се ползва за установяване на противоречие по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/.
Според трайната практика на съдилищата и тълкувателната на ВКС по чл.290 от ГПК – цитираното по –горе решение, Р по гр.д. №978/09 г. на четвърто г.о. и др., изменението на изискванията не следва да се упражнява превратно, при злоупотреба с право – промяната да е фрапиращо несъответна на характера на работата и/или да има за единствена цел уволнението на работника. В случая, дори да се приеме, че изискванията за образование са изменени непосредствено след назначаването и преди уволнението на ищцата/ което ОС е приел за неустановено/, очевидна е целта това да послужи за незабавното й уволнение, което сочи на злоупотреба с право от страна на работодателя. Злоупотребата с право е част от предмета на оспорване с иска по чл.344, ал.1 от КТ, както е посочено в цитираните решения по чл.290 от ГПК, и наличието й води до незаконност на уволнението. Застъпването на втория от въпросите в практиката по чл.290 от ГПК изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №391/11 г. от 26.04.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: