1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
ГР. София, 17.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.11.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №958/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд П. /ОС/ по гр.д. №3308/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен до размер на 3107 лв. предявеният от В. кооперация „З.”, с. Караджово /ВК/ срещу касаторката иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, ведно с мораторна лихва от 1 853 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът макар да се позовава и цитира дословно ТР №1/10 г., не е формулирал ясно и точно материално и процесуалноправни въпроси, нито ги е поставил в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Дори да се приеме, че от изложението може да се извлече материалноправният въпрос: единна ли е подлежащата на връщане като получена от ответницата без основание парична престация, както е приел ОС или е за периодични плащания, което е от значение за приложимата по направеното възражение давност – той не разрешен в противоречие с посочените три решения на ВКС. Въззивният съд е приел, че получената от ответницата сума не е част от трудовото й възнаграждение, определено от УС на ВК, а е произволно определена от нея в качеството й на председател на ВК и получена помесечно без основание. На осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД ответницата дължи връщането на цялата неоснователно получена сума, като дългът е единен – за всичко получено без основание за процесния период, а не за периодични плащания по чл.111, б.”в” от ЗЗД и се погасява с общата петгодишна давност, считано от подаване на исковата молба. Конкретно противоречие между тези изводи и приетото от ВКС в решение №525/09 г. ГК, №109/09 г. на ТК, 2-ро т.о. и №24/09 г. ТК за периодичния характер на плащанията за наемна цена, за възнаграждение за труд по приватизационен договор и на задължението за лихва, не се установява, тъй като основанията за плащане и характерът на дължимото в настоящия и в разгледаните там случаи са различни.
Оплакванията по приложението на материалния закон – за невярна квалификация на иска, и за необоснованост ВКС не разглежда в това производство. Те обосновават основания по чл.281, т.3 от ГПК, които не се припокрива с никое от тези по чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/10 г. Освен това по приложението на чл.55, 110 и 111 от ЗЗД, както и на ЗК има много и разнообразна практика, вкл. задължителна; касаторът не сочи и не е констатирана неяснота, противоречие или непълнота в закона, които да налагат тълкуването му; нито то се налага за осъвременяване на остаряла и загубила значение практика.
В частта за разноските жалбата е с характер на искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските с намаляването им по компенсация и следва да се върне на този съд за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд П. по гр.д. 03308/09 г. от 11.03.10 г. в частта, с която исковете са уважени.
Връща делото на този съд за произнасяне по искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, което се съдържа в касационната жалба на Ек. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: