1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
ГР. С., 09.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26.11.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. И. гр.д. №5002/13 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /АС/ по гр.д. №636/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл.2, ал.1,т.2 от З. / ред. преди изменението през 2012 г./ – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 2 000 лв. до претендираните 25 100 лв. и на обезщетение за имуществени вреди за размера над 800 лв. до претендираните 1 500 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима само срещу частта от въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди. В. решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена под 5 000 лв. е необжалваемо на осн. чл.280, ал.2 от ГПК, поради което касационната жалба в тази й част следва да остане без разглеждане.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че значими за спора са въпросите от предмета му: настъпили ли са неимуществени вреди за ищеца от незаконното обвинение, какви са те и какъв следва да е размерът на обезщетението и относно намаляването на отговорността на държавата, поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. По втория от въпросите според касатора съдът се е произнесъл без да е събрал и анализирал доказателства за приноса на ищеца за увреждането, в противоречие с ТР №3/04 г. Освен това въпросите по приложението на чл.5, ал.2 от З. се решават противоречиво от съдилищата, за което прилага вл. в сила решения на въззивни съдилища, като твърди, че въззивното решение по настоящото дело им противоречи.
В. съд е приел, че ищецът като кмет на [община] търпял интензивно за около две години морални вреди от обвинение в престъпление по чл.296 НК, по което е оправдан. В същото време е имал мярка за неотклонение „подписка”, не е бил отстранен от длъжност, здравословното му състояние е стабилно, не е нарушено качеството му на живот и не се установяват трайни негативни последици от незаконното обвинение. Затова според въззивния съд следва да му се присъди обезщетение за неимуществени вреди от 3 000 лв. Това обезщетение е намалено на осн. чл.5, ал.2 от З. с 1/3, като е прието, че пострадалият е допринесъл за повдигнатото обвинение с неизпълнение на служебно задължение, за което е ангажирана административно – наказателната му отговорност по чл.304, ал.1 АПК и му е наложена глоба в размер на 1 600 лв. Административното нарушение е в пряка връзка със започналото срещу ищеца наказателно преследване.
Или при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са отчетени конкретните обстоятелства на случая, които обосновават прилагането на критерия „справедливост” по см. на чл.52 от ЗЗД – ППВС №4/68 г.,т.11.
По прилагането на разпоредбата на чл.5, ал.2 от З. има задължителна практика – соченото от касатора ТР №3/04 г.,т.3 Като особености на конкретния случай при прилагане на разпоредбата в практиката са отчетени: противоправно поведение, изразяващо се в започване на строителство без строителни книжа / опр. по гр.д. №365/11 г. на трето г.о. на ВКС/, противоправно поведение, преследвано по тъжба на пострадалия / р. по гр.д. №1268/12 г. на трето г.о. на ВКС/, извършване на престъпление -неверни самопризнания, за да бъде прикрит истинският извършител, или на други противоправни действия, които не съставляват престъпление – напр. граждански деликт / опр. по гр.д. №764/10 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №372/10 г. на четвърто г.о./. Приетото от въззивния съд съответства на тази практика и не е в противоречие с приложените към жалбата решения на въззивни съдилища. По настоящото дело АС не се е позовал на предишни осъждания на ищеца, които не са основание за намаляване на отговорността на държавата по чл.5, ал.2 от З. / р. №557/06 г. на П. и цитираното по –горе р. по гр.д. №372/10 г. на ВКС, четвърто г.о./, нито на независещо от волята на ищеца негово състояние или поведение / р. по гр.д. №160/06 г. на В./, нито на негово поведение, което няма никаква връзка с повдигнатото му обвинение / р. по гр.д. №8808 г. на АС Варна/.
Обосноваността на изводите на въззивния съд – съответствието им с доказателствата по делото – е осн. по чл.281,т.3 ГПК, за което ВКС не се произнася в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Не са налице основания за допускане обжалването на въззивното решение в подлежащата на обжалване част и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр.д. №636/12 г. от 28.02.13 г. в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.2 З..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. В. срещу същото въззивно решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди, с цена под 5 000 лв.
Определението за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: