1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
ГР. С., 17.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.10.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3882/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Д. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №3441/12 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част на въззивното решение е отхвърлен над размера от 5 000 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 20 000 лв. искът на касаторката срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл.2, т.2 от З..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 от ГПК. Намира, че въпросът за определяне на обезщетението по справедливост – чл.52 ЗЗД е решен в противоречие с указаното в ППВС №4/68 г. и приетото в представените решения на ВКС по чл.290 ГПК, като не са взети предвид конкретните обстоятелства на случая, изброени от касаторката – осн. по т.1. При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по З. практиката на съдилищата е противоречива – осн. по т.2. Съществен за спора и за точното прилагане на закона, според касаторката , е въпросът: до каква степен следва да се вземе под внимание присъдата на наказателен съд относно основателността на повдигнатото и поддържано обвинение, незаконното задържане под стража на оправданото лице, преминаването през всички фази на наказателния процес и времето на наказателното съдопроизводство при определяне на справедливо обезщетение – осн. по т.3.
В. съд е приел, че наказателното производство срещу ищцата за престъпление по чл.209, ал.1,вр. с чл.26, ал.1 от НК е продължило сравнително кратко – от 17.05.06 г. до 7.02.08 г., и не надхвърля разумния срок на наказателно преследване; задържането под стража е продължило 4 дни, след което ищцата е била с постоянна мярка за неотклонение „подписка”. Ищцата/ род. през 1958 г./ е в активна възраст, наказателното производство се отразило негативно на емоционалното и здравословното й състояние, без да е доказано твърдението за изпадането й в тежко психическо състояние. Затова е преценил, че сумата от 5 000 лв. е достатъчна за справедливото й обезщетяване.
Или при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид конкретните обстоятелства на случая, според указаното в ППВС №4/68 г., т.11 и представената практика на ВКС по чл.290 от ГПК. От приложените към изложението решения на ВКС и съдилищата е видно, че в подобни на процесния случаи са присъждани сходни по размер обезщетения – р. по гр.д. №855/10 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №849/10 г. на трето г.о. на ВКС. По-високи по размер обезщетения са определени за значително по –продължителни наказателни преследвания / също със съдебна фаза/ – р. по гр.д. №188/10 г. на АС София, по гр.д. №441/09 г. на АС Пловдив и гр.д. №720/08 г. на ВКС, второ г.о., и/или за по-тежки по изражение и интензитет вреди – р. по гр.д. №451/10 г. на В..
В съдебната практика е разяснено, че продължителността и фазите на наказателното преследване / както и тежестта на повдигнатото незаконно обвинение и взетата мярка за неотклонение/ са конкретни обстоятелства, които съдът взема предвид при определяне тежестта на вредата и размера на обезщетението за нея по чл.52 ЗЗД – р. по гр.д. №1916/09 г. на четвърто г.о. на ВКС. В ТР №3/04 г., т.13 пък е указано, че когато държавата отговаря по чл.2,т.2 З., обезщетението за неимуществени вреди обхваща и тези за незаконното задържане под стража, както е в случая.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №3441/12 г. от 5.12.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: