2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
[населено място], 29.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1674/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. и И. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №1569/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу С. община /СО/ и Д. – С. по чл.1 от ЗОДОВ – за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищците 20 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, колкото е пазарната цена на повредения до неизползваемост от конструктивен дефект техен апартамент №13 в С., [жк] ІІч., бл.208 към деня на повредата – 21.08.00 г., както и по 10 000 лв. на всеки ищец, като обезщетение за неимуществени вреди от изживения психически стрес и напрежение от загубата на жилището.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намират, че по въпроса за началния момент, от който се претендира обезщетението за вреди от незаконни бездействия на администрацията, въззивното решение противоречи на ТР №3/05 г., където е прието, че отговорността на държавата за вредите от бездействието възниква след признаването му за незаконно в производството по ЗОДОВ. Давността за иска за обезщетявяне на вреди от такива бездействия тече от преустановяването им, което в случая не е настъпило. По въпроса за материалноправния закон / общ или специален/, по който може да се реализира отговорността на ответниците за вредите от бездействието им , започнало от 1963-64 г., които са настъпили през 2000 г. въззивното решение противоречи на Р на ВС №599/93 г., според което обезщетение за вреди, причинени при условията на чл.1 от ЗОДОВ може да се търси по реда на този закон, а не на ЗЗД.
За подобни случаи – искове за обезщетяване на вреди от конструктивното разпадане на същия блок, са постановени решения на ВКС по чл.290 от ГПК – №329/10 г. по гр.д. №883/09 г. на четвърто г.о. и цитираното от АС №759/09 г. на І-во г.о. В тях, както и в обжалваното въззивно решение е прието, че незаконността на административните действия / и бездействия/ се преценява и вредите от тях се обезщетяват според закона към извършването им. ЗОДОВ е материален закон и действа от вл. в сила на 1.01.89 г. занапред; затова не може да се приложи за актове / действия и бездействия/на администрацията, издадени или осъществени преди влизането му в сила. Той се прилага за фактически състави на увреждане, осъществени при действието му.
По настоящото дело като незаконно бездействие на администрацията е посочен неупражненият строителен контрол при изграждане на блока през 1963-64 г. от ГИДТК, чийто правоприемник е Д. и от Общината. Задълженията им за това са по Правилника за ГИДТК и ЗПИНМ, а бездействието не е признато за незаконно в предходно производство. Блокът е бил построен през 1964 г. и въведен в експлоатация. Приетото от въззивния съд за приложимостта на ЗОДОВ не противоречи на ТР №3/05 г., което се отнася – при действието на тълкувания материален закон във времето – за отговорността на администрацията и правозащитните органи за техни незаконни актове, извършени след влизане на този закон в сила в сила / арг. от т.1 на ТР №3/05 г./. Цитираното решение на ВС №599/93 г. не е за противното, тъй като в него няма данни кога са извършени вредоносните действия на администрацията. В мотивите е посочено, че вредите са причинени при условията на чл.1 от ЗОДОВ, от което може да се направи извод, че вредоносното действие е след влизането му в сила.
По поставените въпроси въззивното решение съответства на практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – цитираните решения по чл.290 от ГПК. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №1569/09 г. от 18.06.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: