1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
ГР. С., 14.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.03.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1381/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Н. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №3126/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Национален дворец на децата /Н./ по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „ помощник директор по А.”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ със заповед от 5.03.04 г., и по чл.222, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. В представеното след указания на въззивния съд изложение по чл.284, ал.3 от ГПК обаче не е формулирал ясно и точно правни въпроси от предмета на спора в контекста на посочените основания за допускане на обжалването, както изисква ТР №1/19.02.10 г..В изложението са повторени доводите в касационната жалба за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на изводите на ГС по съществото на спора. Твърди се, че въззивният съд е следвало да отчете, че ищецът се ползва със закрилата по чл.333, ал.1, т.4 и ал.4 от КТ, която е императивна и да отмени уволнението като незаконно само на това основание. Не е съобразено също, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата, извършено по време на учебната година и въз основа на утвърдено от некомпетентен орган ново щатно разписание противоречи на закона и правилника за устройството и дейността на Н.. Съдът не се е произнесъл и по нарушаването на императивната разпоредба на чл.326, ал.2 от КТ, поради неспазено предизвестие за уволнението. Необосновани и незаконосъобразни са още изводите на ГС, че работодателят няма задължение да извърши подбор при съкращаване на щата, тъй като длъжността на ищеца е единствена, поради съществените разлики в трудовата й функция с тази на другия помощник директор. Според касатора така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, като основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Твърди още, че решението на ГС противоречи на практиката на ВКС по см. на т.1, без да я сочи и/или цитира. Според ТР №1/10 г. непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това по т.1-3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело..
Дори да се приеме, че с така изложените доводи, сочещи на осн. по чл.281, т.3 от ГПК, за които ВКС не се произнася в това производство, се поставят въпроси от предмета на спора – кои са предпоставките на предварителната закрила по чл.333, ал.1 и 4 от КТ и дължи ли съдът произнасяне за тях, какви са изискванията за съкращаване на щата при статута на работодателя, очертан със З., П. и устройствения правилник на Н. и кога подборът е задължителен – отново не са налице предпоставки за допускане на обжалването. Въпросите за закрилата по чл.333, ал.1,т.4 от КТ, за която съдът дължи произнасяне като въведена с уточнението на исковата молба и за изискванията за съкращаване на щата / вкл. за времето на извършването му и компетентния орган/ са разгледани при първото касационно обжалване на решението и са преклудирани при повторното – т.6 от ТР №1/04 г. В първото касационно решение е посочено, че закрилата по чл.333, ал.4 от КТ не е в обхвата на спора и съдът не дължи произнасяне за нея, тъй като ищецът я е навел като основание за оспорване на уволнението едва във въззивната жалба. Въпросът за задължителността на подбора е разрешен в практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – решения по чл.290 от ГПК и ТР №3/11 г. Там се приема, че подборът е задължителен, когато се съкращават част от щатните бройки за една длъжност. Дали длъжностите по щатното разписание са еднакви или различни се установява от характера на трудовата функция. Именно на разликата в трудовата функция за двете длъжности „ помощник директор”/едната – за административно стопанска дейност, а другата – за учебна дейност/ се е позовал ГС при формиране на извода, че те са различни, всяка от тях е единствена и подборът в случая не е задължителен, респ. неизвършването му от работодателя не опорочава уволнението.
Решението на ГС по тези въпроси от предмета на спора съответства на практиката на ВКС. Не са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №3126/11 г. от 27.06.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: