1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
ГР. С., 02.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.03.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1546/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Д. срещу въззивното решение на Пловдивски апелативен съд/АС/ по гр.д. №410/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен искът на С. Г. срещу касатора с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.42 от ЗЗД – призната е нищожността на договор за учредяване на ипотека върху апартамент на ищцата, скл. с нот. акт №150/28.08.09 г., в обезпечение на задължението й по сключения с ответника договор за заем за сумата 21 000 лв., ведно с лихвата и разноските. Прието е, че договорът за ипотека е сключен чрез представител без представителна власт – упълномощаването му е общо, а за процесното разпореждане с недвижим имот е необходимо изрично упълномощаване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросът: необходимо ли е изрично пълномощно за извършване на разпоредителна сделка с недвижим имот или общото пълномощно е достатъчно за това, се решава противоречиво в съдебната практика. За това представя Р по гр.д. №3046/08 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърдено с решение по гр.д. №148/10 г. на Пловдивски апелативен съд. В тези решения, в противоречие с обжалваното сега въззивно, е прието, че общото / генерално/ упълномощаване дава възможност на пълномощника да извършва неограничени по вид и брой разпоредителни действия, вкл. разпореждане с недвижими имоти, ако последното не е изрично изключено от обема на предоставената представителна власт. Освен за спора въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, който не урежда изрично обема на пълномощията, необходими за разпореждане с недвижим имот; това налага тълкуване на закона по поставения въпрос.
В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че противоречието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК се формира от влезли в сила решения. Представените с жалбата решения не са окончателни. От направената служебно справка се установява, че въззивното решение на АС- Пловдив по гр.д. №148/10 г. е отменено и спорът пререшен от ВКС по гр.д. №1075/10 г. на трето г.о. Обжалването там е допуснато именно по въпроса, който се поставя и сега. В решението на ВКС по посоченото дело, постановено по реда на чл.290 от ГПК, в съответствие с формираната и цитирана там практика по този ред е прието, че общото упълномощаване не е достатъчно за извършване на разпоредителна сделка с недвижим имот; за това се изисква изрично пълномощно с посочване вида на разпореждането и съществените му условия.
В. решение по поставения въпрос съответства на тълкувателната практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, която – както и трайната практика на ВКС от ГПК, отм. – напр. Р по гр.д. №2670/01 г. на четвърто г.о., е непротиворечива. Затова не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №410/11 г. от 29.07.11 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: