1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
ГР. С., 26.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.10.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №647/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник /ОС/ по гр.д. №935/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са уважени изцяло или частично исковете на Р. Чобанска срещу касатора по чл.200 от КТ, предявени в размер от 4 700 лв., 10 061лв., 3600 лв. и 900 лв. за обезщетяване на имуществени вреди от тр. злополука, изразяващи се съответно във: разлика между брутното тр. възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност за времето от 3.01.08 до 9.01.09 г.; разлика между брутното тр. възнаграждение и пенсията за инвалидност за периода на инвалидизация 9.01.09 г. -1.01.11г.; стойност на талони за безплатна храна; суми за социално подпомагане по К. .
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК , но е допустима само срещу въззивното решение по иска с цена над 5 000 лв.- за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разлика между брутното тр. възнаграждение за заеманата от ищцата преди злополуката длъжност и пенсията за инвалидност за периода на инвалидизацията. Останалите обективно съединени искове са с цена под 5 000 лв. и въззивното решение в частта, с която са разгледани, не подлежи на обжалване – чл.280, ал.2 от ГПК.
За допускане на обжалването в подлежащата на такова част от въззивното решение касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, тъй като не е налице съдебна практика въпросите: може ли да се присъдят имуществени вреди, изразяващи се в претендираната разлика между тр. възнаграждение и пенсия за инвалидност, за период след прекратяване на тр. правоотношение с ищцата, извършено на осн. чл.331 от КТ на 9.01.09 г., след като основанието за прекратяване не е във връзка и не е следствие от трудовата злополука; имат ли основанията за прекратяване на тр. договор значение за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на осн. чл.200 от КТ за период, следващ прекратяването. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуални правила с неизпълнение на задължението на съда да извърши съвкупна преценка на всички доказателства по делото и за неправилното приложение на чл.247 от ГПК при постановяване и потвърждаване на допълнителното решение за присъждане на законната лихва върху главницата сочат на осн. по чл.281,т.3 от ГПК, и ВКС не ги разглежда в това производство.
Въпросите са застъпени в практиката на ВКС: За вредите от трудова злополука е приложим принципът на пълното обезщетяване по чл.51 от ЗЗД, според препращането на чл.212 от КТ към гражданския закон за неуредените въпроси на имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане на здравето на работника. Ако вредите са пряка последица от злополуката, настъпила при изпълнение на работата по тр. правоотношение и довела в случая до 50 % трайна неработоспособност на ищцата за определен в ЕР срок, обезщетение за тях за периода на инвалидизацията се дължи, независимо от последвалото злополуката прекратяване на безсрочното тр. правоотношение на посоченото основание. В този смисъл са ППВС №4/75 г., т.7, р. по гр.д. №143/10 г. на трето г.о. на ВКС, р. по гр.д. №1230/10 г. и гр.д. №1465/10 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №29/09 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №320/06 г. на трето г.о., по гр.д. №1579/72 г. на първо г.о. и др. В последното е посочено: ”Вредата на ищеца се изразява не в неполучаването на трудовото възнаграждение за заеманата от него работа, а в загубата на трудоспособността, която е имал преди нанесения му удар” / злополука/. Крайният извод на въззивния съд за основателност на иска е съответен на тази практика.
Затова не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д. №935/11 г. от 23.01.12 г. в подлежащата на такова част по иска с пр. осн. чл.200, ал.3 от КТ за присъждане на разликата между тр. възнаграждение, което ищцата е получавала като здрава на заеманата длъжност и пенсията за инвалидност за периода на инвалидизацията.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу посоченото въззивно решение в частта по останалите обективно съединени искове с пр. осн. чл.200 КТ, всеки с цена под 5 000 лв.
Определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: