1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
Гр. София, 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.09.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3103/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т./ АС/ по гр.д. №478/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на държавата срещу А. В., лично и като ЕТ, съпругата му Т. В. и непълнолетното им дете К. В. по чл.28 от ЗОПДИППД, отм./ закона/за отнемане в полза на държавата на имущество на значителна по см. на закона стойност, индивидуализирано по делото и в съдебното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 – 3 от ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС и съдилищата са разрешени въпросите: към кой момент / на придобиване на процесното имущество или за целия процесен период/ следва да се изследват приходите на ответниците и направените от тях разходи, с оглед установяване на законен източник на претендираното за отнемане имущество на ответниците; как следва да се ценят показанията на свидетелите – роднини, заинтересовани от изхода на спора; чия е доказателствената тежест при прилагане разпоредбите на чл.9 и 10 от закона; следва ли да се установява причинно – следствена връзка между престъпното деяние, за което е осъден ответникът и имуществото, което е предмет на отнемане. Намира, че въпросът: следва ли в производството по закона ответникът да осъществи пълно доказване на персонална симулация за закупуване на имущество за трето лице, стойността на което имущество се претендира по чл.4, ал.2 от закона, е от значение за спора и за точното прилагане на закона, тъй като според касатора цитираната норма въвежда оборима презумпция, чието опровергаване е в тежест на ответника и може да се осъществи с пълно доказване.
При съпоставка на приходите с разходите на ответниците за проверявания период АС е установил положителна разлика в размер на 136 М., която сочи на законен източник за придобиване на имуществото по чл.4 от закона. Изложил е и съображения, че липсват данни за пряка или косвена връзка между престъпната дейност на ответника В. и придобиването на процесното имущество. От данните по делото е видно, че ответникът е осъден за престъпление по чл.304, ал.1,пр.2 от НК, което е сред изброените в чл.3 от закона. Престъпното деяние е извършено на 5.07.07 г. и се изразява в даване на дар – пари в размер на 100 лв., на две дл. лица – полицаи в РПУ, за да не извършат действие по служба, като съставят на ответника акт за нарушения на ЗДвП /да спре на посоченото от контролен орган място при подаден своевременен и ясен сигнал със стоп палка и на забраната за изпреварване, въведена с пътен знак и пътна маркировка/.
На поставения във връзка с този извод въпрос следва да се отговори, че практиката на ВКС по чл.290 от ГПК е последователна за необходимостта, когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, да се установи логическа пряка или косвена връзка между конкретната престъпната дейност/като вид и характер/ и средствата, с които е придобито имуществото на дееца – в този смисъл са представеното от касатора р. по гр.д. №317/11 г. на ВКС, четвърто г.о.и цитираните там р. на същото отделение по гр.д. №1116/09 г., №1417/09 г. и №1335/09 г.. Тази практика има ръководен характер, за разлика от цитираното от касатора опр. по гр.д. №2894/08 г. на второ г.о. на ВКС по чл.288 от ГПК и опр. на ВТАС по ч.гр.д. №412/09 г., които нямат такъв характер – ТР №1/19.02.10 г. Опр. на ВКС по ч.гр.д. №235/09 г. е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК и има ръководен характер / ТР №2/28.09.11 г./, но е постановено в обезпечително производство по чл.23 от закона. Според трайната практика на ВКС в обезпечителното производство / при предварителния му характер, цел и свързаната с нея бързина на произнасяне/ не се проверява наличието на причинна /логическа/ връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, а такава се предполага. В това производство спорът не се разглежда по същество, за разлика от исковото, където връзката подлежи на установяване като част от предмета на доказване по делото.
При извода на въззивния съд за липса на връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото от ответниците имущество, който е формиран в съответствие с практиката на ВКС – като част от предмета на делото и откъм обосноваващи го предпоставки, останалите поставени въпроси са без значение за спора. Те са относими към първия от изводите на АС – че имуществото има законен източник, тъй като е установена положителна разлика между приходи и разходи за проверявания период. Насоченият към този извод първи в изложението въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора – р. по гр.д. №1105/11 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №317/11 г. на четвърто г.о. Въззивният съд, с помощта на експертиза, е оценил имуществото на ответниците по пазарната му цена към момента на придобиването, с изключение на придобитото от държавата, което е оценено по договорената противопоставима й цена / р. по гр.д. №717/09 г. на трето г.о., цитирано в отговора на жалбата/. Според указаното в това решение АС в случая е съпоставил сборната стойност на имотите като обективна величина с установените доходи на ответниците за проверявания период. В цитираните от касатора решения на ВКС не е прието друго за периода, за който се изследва съотношението на приходи и разходи на ответника, за да се установи дали имуществото има законен източник. Дори обаче положителна разлика да не е установена, а оттам и законният източник на имуществото, то липсата на връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото имущество е достатъчна за отхвърляне на иска – р. по гр.д. №1335/09 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд по гр.д. №478/12 г. от 1.02.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: