1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
ГР. С., 11.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1518/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. П. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №2431/08 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявният от П. Я. срещу касатора иск по чл.93, ал.1 от ЗЗД за връщане на задатък от 3400 евро по предварителен договор за покупка на недвижим имот между страните, поради неизпълнение на задължението на получилия задатъка касатор – продавач да прехвърли имота в определения за това срок.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че значими за спора са материалноправните въпроси за местоизпълнението на паричните задължения; за реда, по който се изменят сключените договори и може ли кредиторът да бъде принуден да приеме нещо различно от вече уговореното; за разликата между законна и договорна ипотека. Намира, че въпросите са решени в противоречие с практика на съдилищата и ВКС – определения и решения без задължителен характер, посочена и приложена във връзка с първите два въпроса. Задължителна практика не се сочи, затова основанието за допускане на обжалването не може да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, според предложеното от касатора.
В случая въззивният съд е приел, че с предварителния договор страните са уговорили съществените елементи на окончателен за продажба на недв. имот – вещта /апартамента/ и продажната цена – 34 000 евро. Купувачът платил на продавача задатък / капаро/ от 3 400 евро. Определен е срок за сключване на договора 25.12.06 г. Ищецът – купувач е сключил договор с банка за кредит в размер на цялата покупна цена, която превел по сметка на продавача, посочвайки за основание предварителния договор между страните. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху имот на трети лица, за което е представен нот. акт. В предварителния договор е посочено, че продажната цена ще бъде изплатена изцяло с банков кредит след нотариалното прехвърляне на имота и вписването на законна ипотека върху него. Прието е, че нотариалното прехвърляне не е осъществено поради поведението на продавача – ответник, който необосновано отказал да прехвърли имота, след като цената му била преведена. Затова дължи връщане на получения задатък.
При този предмет на спора от значение за него са първите два въпроса. Те обаче не са решени в противоречие с представената практика. Практиката по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК се формира от влезли в сила решения на съда по реда на ГПК. Приложените определения по чл.288 от ГПК и на въззивни съдилища нямат такъв характер, а и в тях изрично е посочено, че носимото парично задължение се изпълнява по местожителството на кредитора, както с плащане в брой на адреса му, така и с влагане на парите на негово име в банка по местоживеенето му /опр. №932/09 г. на ВКС и по гр.д. №4861/09 г. на СГС/. В случая пълният остатък от продажната цена, с приспадане на авансираното капаро, е преведена в левовата й равностойност към падежа по сметка на продавача и то преди обещанато нотариално прехвърляне, от което той се отказал /ТР №2/97 г., т.4/. На кредитора не е предложено друго по смисъла на чл.65, ал.1 от ЗЗД, разяснен и в приложената практика – компенсаторни записи наместо пари /Р №180/04 г. на ВКС, второ т.о./, вещ различна от договорената / Р по гр.д. №607/04 г. на същото отделение/, нито е налице едностранно отклоняване от задълженията на купувача / Р №186/085 г. на ВКС, второ г.о./ напр. чрез частично плащане или налагане на други неуговорени срокове или / и условия. Нотариалното прехвърляне на имота не е осъществено, затова неотносим към спора е въпросът за разликата между законната ипотека, чието вписване върху имота след прехвърлянето му е предвидено в предварителния договор и договорната ипотека върху друг имот, учредена за обезпечаване на кредита, с който да се плати цената по договора, отпуснат преди срока на нестаналото прехвърляне.
Соченото основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №2431/08 г. от 3.05.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: