Определение №1291 от 41628 по гр. дело №5474/5474 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1291

Гр. С., 20.12.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.12.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия М. И. гр.д. №5474/13 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. К. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №16313/11 г. в отхвърлителната му част и за разноските и по допускане на обжалването. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното допълнително решение за отхвърляне на предявения от касатора срещу С. К. иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – за признаване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, по който ответницата не е страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването на решението по иска с пр. осн. чл.26 ЗЗД, „във връзка с оплакването за неправилност” касаторът се позовава на чл.280, ал.1 ГПК с всичките й хипотези. Поставя въпроси за материалноправната легитимация на ответницата по иска и за задължението на съда да се произнесе по предявения иск/ което в случая е направено с отхвърлянето му/, които са без значение за спора и не са разрешени в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС.
В. съд е приел, че отв. К. не е страна по договора за продажба на процесния недвижим имот, скл. с нот. акт №75/08 г. на Софийски нотариус, затова предявеният срещу нея иск по чл.26 от ЗЗД – за признаване нищожността на този договор, е неоснователен поради липса на материалноправна легитимация. Като последващ приобретател на имота, обаче, ответницата К. е обвързана от постановената спрямо праводателите й нищожност на договора, с който последните закупили имота; затова, заедно с отв. Х. К. е осъдена да предаде имота на собственика му – ищеца /сега касатор/, на осн. чл.108 ЗС.
П. въпрос за действителността на договора, с който праводателите на ответницата са закупили имота от ищеца, е разрешен с вл. в сила между страните по договора решение. Искът за признаване нищожността на договора е уважен срещу купувачите по него /първите приобретатели/, както е посочено и в приложеното от касатора р. по гр.д. №381/01 г. на четвърто г.о. на ВКС, а срещу отв. К., като последващ приобретател е уважен предявеният ревандикационен иск. Приложените към жалбата решения са за възможността трето за договора лице да предяви и проведе успешно иск за признаване нищожността на договора, когато има правен интерес от това/ вкл. когато защитава обществен интерес/, но не и да бъде надлежен ответник по иска. Ответници по иска за признаване нищожността на договора са страните по него при необходимо другарство – р. по т.д. №7/05 г. на първо т.о. на ВКС, опр. по гр.д. №777/09 на четвърто г.о. на ВКС, опр.по ч.гр.д. №39/13 г. на първо г.о. на ВКС. М. и следващата я процесуална легитимация на страните по спора произтича от материалното правоотношение – чл.26 и 27 ГПК. Затова не са налице основания за допускане обжалването на въззивното решение, с което искът с пр. осн. чл.26 от ЗЗД е отхвърлен срещу ответницата К..
Не са налице основания за допускане обжалването на въззивното решение и в частта за разноските. В. съд е приел за неоснователна въззивната жалба на ищеца – сега касатор и не му е присъдил разноски за въззивното производство. На осн. чл.81 от ГПК съдът се произнася по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съобр. разпределената в чл.78 от ГПК отговорност за разноски. В случая поради неоснователността на въззивната жалба, разноските за въззивното производство не се дължат на въззивника, а остават за негова сметка. В този см. е напр. опр. по ч.т.д. №437/12 г.на ВКС, второ т.о.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №16313/11 г. от 26.02.13 г. в обжалваната отхвърлителна за иска по чл.26 ЗЗД част и в частта за разноските.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top