1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1194
Гр. С., 26.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.10.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №634/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационнната жалба на С. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2402/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу К. Р. по чл.131, ал.1 от СК – за ограничаване на родителските права на ответника поради поведение, представляващо опасност за личността, възпитанието и здравето на малолетното дете на страните Р. Р. / род. през 2001 г./
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона материалноправният въпрос: как следва да бъде квалифициран иск с изложени факти и обстоятелства за упражнен от родителя психически тормоз над детето – по чл.131 от СК или по чл.59, ал.9 от СК и процесуалният въпрос: има ли преклузия по отношение на сочените в исковата молба обстоятелства с давност от няколко години. Във връзка с въпросите твърди, че чл.131, ал.1 от СК не изисква обстоятелствата, от които се прави извод, че поведението на родителя застрашава личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето да са единствено и само нововъзникнали; няма изискване и опасността да е непосредствена, достатъчно е да съществува.
В. съд е отхвърлил иска, като е приел, че не се установява соченото в исковата молба поведение на бащата, което да е заплаха за личността и възпитанието на детето. При детето е установен синдром на родителска отчужденост, както и сериозно преживяване на пренебрегването и емоционалната дистанцираност от страна на бащата. Детето проявява висока степен на емоционална тревожност и несигурност, полюсно силни привързаност към майката и негативно отношение към бащата, придружено с ответна дистанцираност. Ясна и конкретна причина за негативното отношение към бащата детето не сочи. Голяма роля за това имат лошите отношения на родителите и натрупалите се травмиращи детето спомени за срещи с бащата, осъществявани принудително, чрез съдебен изпълнител. Синдромът на родителска отчужденост е силно притеснителен и налага спешно да се намери подходяща форма на срещите на бащата с детето, за да се прекъсне процесът на отчуждаване. Според ОС щети върху психическото здраве на детето са налице, но те не са резултат на поведение на бащата, което да е заплаха за здравето, личността и възпитанието му. Бащата няма изграден адекватен подход и пълно познаване на детето, но това не може да се квалифицира като опасност за него по см. на чл.131, ал.1 от ГПК.
Исковата молба е за ограничаване на родителските права на бащата поради поведение, което заплашва здравето, личността и възпитанието на детето. В тези предметни рамки е разгледан спорът и съответно – по този предмет / а не за изменение на първоначалноопределен режим на лични отношения с детето, поради промяна на обстоятелствата, която не се дължи на такова поведение – ППВС №1/74 г., т.V/ е постановено решението. Въпросът за квалификацията на иска е по прилагане на материалния закон – чл.281,т.3 от ГПК, и ВКС не го разглежда в това производство. Няма данни да е разгледан и съответно – квалифициран непредявен иск, което да сочи на вероятната недопустимост на решението и да дава основание за допускане на обжалването му – ТР №1/10 г.
С. в предходно производство по ЗЗДН поведение на ответника /недопустимо посегателство над детето със сексуално въздействие и психичен тормоз/, на което се е позовала ищцата е неустановено там и в настоящия процес чрез сигурни данни, че го е имало и се е отразило на детето по повод твърдените в исковата молба причини за страха му от срещите с бащата. Опасното за детето поведение на родителя по см. на чл.131, ал.1 от СК следва да е установено – р. по гр.д. №153/11 г. на трето г.о. на ВКС. Там е посочено, че мерките по чл.131 от СК за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител, следва да се налагат от съда при доказани по несъмнен начин тежки и особено тежки случаи на посегателство от страна на родител по отношение на дете. Тази засилена защита предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за извършено посегателство над детето и провеждане на пълно доказване при доказателствена тежест на ищцовата страна. Последица от неизпълнението на доказателствената тежест е постановяване на отхвърлителен резултат по иска. При наличие на съмнение не е допустимо да се постановява ограничаване и лишаване от родителски права. Такива мерки за защита интересите на детето не е допустимо да се постановяват и въз основа на предположения за възможно извършено посегателство върху личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето.
Или решението на ОС съответства на задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, поради което не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2402/11 г. от 24.02.12 г.
Осъжда С. В. Р. да заплати на К. Б. Р. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 300 /триста/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: