ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 350
София, 07 април 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 922 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1953/25.11.2015 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1948/2015, с което е потвърдено решение № 1912/24.04.2014 на Варненския районен съд по гр. д. № 12889/2014, с което е уважен иск за заплащане на дадена сума по договор за заем по чл. 240, пр. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Б. И. К., представляван от адв. К. П. от АК – В., който го обжалва в срок, като счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за доказателственото значение на разписката за наличието на заемно правоотношение и за задължението на ищеца да докаже основанието на предявения иск, независимо от наличието на оспорване, първият от които е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 37/25.06.1969 на ОСГК на ВС по гр. д. № 32/69 и на решение № 52/22.05.2009 на ВКС по т. д. № 695/2008 г.
Ответникът по жалбата Ж. Н. К., представляван от адв. М. Г. от АК – В., я оспорва, като неоснователна и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съда.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили договор за заем за сумата 12.500 евро, което се установява от приложен по делото приходен касов ордер от 15.10.2009 г. Съдът е приел за безспорно установено, че посочената сума е предадена на ответника, което само по себе си е достатъчно доказателство за сключен договор за заем. От разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че не е доказано възражението на ответника, че сумата е била върната, доколкото на показанията на първата свидетелка се противопоставят тези на втората, която твърди, че първата изобщо не е работила във фирмата, за да се приеме за установено, че сумата е била върната, а от друга страна за връщането не се представя разписка. Съдът е приел за достоверни показанията на втората свидетелка, която твърди, че от 2007 година е започнала работа във фирмата на ищеца [фирма] по граждански договор като „Геодезист“ и около 6 години до настоящия момент работи при него по трудов договор, но не познава първата свидетелка, която е заявила, че също е работила в [фирма] като „Оператор на данни и поддръжка на копирна техника“, а ответникът Б. К. е дължал на ищеца сумата от 12.500 евро и е върнал в нейно присъствие, поради неосъществен съвместен проект. Като е приел, че доказателствената тежест да установи, че е дал в заем пари принадлежи на ищеца, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си – в случая, че е върнал заемната сума, съдът е счел за доказано, че е налице заемно правоотношение, предвид наличие на писмен документ, удостоверяващ получената сума и е уважил предявения иск по чл. 240 ЗЗД.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят изхода на делото, разрешени са в противоречие с установената практика на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1953/25.11.2015 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1948/2015.
Указва на касатора Б. И. К. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 489,00 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.