3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
ГР. С., 22.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.01.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. И. гр.д. №5810/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №621/13 г. и по допускане на обжалването. В обжалваната част на въззивното решение са уважени предявените от К. Б. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „технолог търговска експлоатация на кораби”.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въпросът: може ли съдът да основава правните си изводи на т.нар. обикновени предположения, които не са подкрепени от други доказателства по делото, нито пък са единствено възможните и изключват всякакви други предположения, е разрешен в противоречие с опр. на ВКС по гр.д. №505/10 г. на четвърто г.о., по чл.288 от ГПК / което не е практика по чл.280, ал.1 ГПК/ и р. по гр.д. №6465/56 г. на ВС, първо г.о./ което е практика по чл.280, ал.1,т.2 ГПК – ТР №1/19.02.10 г./. Въпросите : как следва да се разглежда нормата на чл.4 от З. – като оборима или като необорима презумпция и как следва да се установява самоличността на автора на електронното изявление – въз основа на разпоредбата на чл.4 З. или въз основа и на други събрани по делото допустими доказателства, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по тях няма формирана съдебна практика – осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Въпросите са преиначени спрямо изводите на въззивния съд и не представляват общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г.
В. съд е приел, че с исковата молба са оспорени посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения по чл.187, т.8 КТ, извършени от ищеца посредством използване на електронната поща на дружеството. В тежест на работодателя е да докаже пълно законността на уволнението – в случая, извършването на нарушенията от служителя в посоченото в заповедта време и по описания начин. Според ОС от една страна не е установено, че с поведението на служителя е увреден соченият в заповедта „А. меритайм И.” И.., като корабособственик на посочените два кораба. Дори да се приеме, че това не е толкова съществено – доколкото служителят е работил за двата кораба, извършвайки брокераж- от доказателствата по делото не се установява със сигурност, че е автор на цитираните в заповедта за уволнение съобщения, изпратени по електронна поща. Те не носят електронен подпис на ищеца, който да го идентифицира като техен автор – чл.13 и 16 от З.. Няма категорични данни, че от домашния ай пи адрес на ищеца в исковия период са изпращани електронни съобщения посредством посочената в заповедта електронната поща на дружеството – ответник. Освен това изпращач би могло да бъде всяко трето за спора лице с достъп до дома и акаунта на ищеца, като не може да се каже със сигурност кой е стоял пред компютъра е и изпращал съобщения от този адрес.
В практиката на ВКС е посочено, че електронните документи са писмени документи /чл. 2, ал. 2 З./. Когато не са подписани с електронен подпис и са оспорени от страната, на която се противопоставят, за тях се прилагат правилата за частния неподписан документ. Съгласно чл. 194, ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по основателността на оспорването след обсъждане на всички събрани по делото доказателства / р. по гр.д. №7/12 г. на трето г.о./. В случая е назначена компютърна техническа експертиза. Тя е дала заключение с изложени към него мотиви, че не може да се установи със сигурност, че от ай пи адреса на ищеца са изпращани съобщения посредством посочената в заповедта ел. поща, тъй като има вероятност данните да са манипулирани от компютъра на румънския партньор на ответника. Други доказателства за авторството на документа не са събрани.
При тези данни въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал пълно извършването на нарушението от страна на служителя. Събраните по делото доказателства разколебават в значителна степен достоверността на изложеното в заповедта за оспорените с иска нарушения, обективирани в електронни документи. Затова искът по чл.344, ал.1,т.1 от КТ е уважен, както и акцесорните искове по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.
Поставените от касатора въпроси са неотносими към тези съображения на ОС за основателност на иска: доказателствената тежест за законността на уволнението / в случая – за установяване на дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение/ е на работодателя. Спорът е решен в зависимост от това й общо за иска разпределяне и при конкретното отчитане на характера, доказателствената сила и тежестта на доказване при оспорване на представените по делото доказателства.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №621/13 г. от 25.07.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: