1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
ГР. С., 21.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.03.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1478/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Маргаритка Б. – Д. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №6366/10 г. и по допускане на обжалването.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу „97-мо СОУ Братя М.” – С. по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „учител по история” на осн. чл.328, ал.1,т.3 от КТ, считано от 2.09.02 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че значими за спора са материалноправните въпроси: 1.дали е налице действително намаляване на обема на работата за 2002-03 г. в сравнение с предходната и конкретно към датата на уволнение на ищцата, дали намалението на обема на работа е извършено в съответствие с действащите законови и подзаконови нормативи актове и нормативите, утвърдени от МОН; 2. спазени ли е редът за осъществяване и формата на подбора по чл.329 от КТ при положение, че протокол №1 от 24.06.02 г. не съдържа в себе си формата, по която следва да бъде извършен подборът; нарушени ли са критериите при извършване на подбор – издигнатите / приложените/ от работодателя критерии законови ли са по см. на чл.329 от КТ. Твърди, че въпросите са решени от ГС в противоречие със съдебната практика – решения на съдилищата по реда на ГПК, отм., вкл. ТР 22/90 г. и по чл.290 от ГПК – по гр.д. №5104/08 г. на ВКС, второ г.о.
Първият въпрос е от съществото на спора и предполага разглеждането му откъм фактическа страна, което е извън предмета на това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни и не съвпадат с тези по чл.281, т.3 от ГПК, както е указано в ТР№1/19.02.10 г. Обща предпоставка на основанията за допускане на обжалването е ясно и точно формулираният правен въпрос от предмета на спора. В ТР №1/10 г. е пояснено и съдържанието на понятията „практика на ВКС” по чл.280, ал.1,т.1 и „противоречиво решаван от съдилищата въпрос” по т.2, с оглед на което възражението на ответника по жалба, че първото обхваща само тълкувателните решения на ВКС, е неоснователно.
В случая касаторът не се е съобразил с указаното в ТР №1/10 г., не е формулирал ясно и точно материалноправният въпрос, а е изложил във въпросителна форма доводи от съществото на спора, които сочат на осн. по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. Дори да се приеме, че поставяният в т.1 от изложението въпрос е правен и е за състава на основанието по чл.328, ал.1,т.3 от КТ, на което е извършено в случая уволнението, то не се установява да е решен в противоречие с посочената съд. практика. ТР №22/90 г. е по тълкуване и прилагане на отменена разпоредба – чл.328, ал.3 от КТ, отм. , ред . ДВ бр.21/90 г. и е неотносимо за случая. Такова е и Р по гр.д. №791/07 г. – за уволнение на основание „ съкращаване в щата”, различно от процесното.
Вторият въпрос – за реда, формата и критериите за подбор по чл.329 от КТ, също не е решен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, част от която са приложените към жалбата вл. в сила решения на САС по гр.д. №592/07 г. и по гр.д. №5104/08 г. на ВКС, второ г.о. Подборът няма задължителен ред и форма, извършването му се установява с всички доказателствени средства / ТР №3/16.01.12 г., Р по гр.д. №1327/09 г. на трето г.о., по гр.д.№90/09 г. и по гр.д. №1446/09 г. на четвърто г.о. и др. по чл.290 от ГПК/, както е прието и във въззивното решение.
Критериите са посочените в закона – квалификация и ниво на работа, а работодателят ги прилага въз основа на конкретни показатели /обективни признаци/, като преценката му подлежи на съдебен контрол – ТР №3/12 г.. В случая такива признаци са: клас – квалификация, професионален опит, организация на учебния процес, авторитет и резултати от работата с учениците, по които според въззивния съд обективно са съпоставени лицата, заемали засегнатата от намалението на работата учителска длъжност.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №6366/10 г. от 8.06.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: