1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
гр.София, 23.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4353/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на Х. Ф. Т. срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 3151 от 17.05.2018 г. по гр.д.№ 5628/ 2016 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 63455/ 2014 г. и като краен резултат е определен режим на лични отношения между Р. П. Д. и М. Г. Д. от една страна, а от друга – техните малолетни внуци М. Х. Т. и Д. Х. Т., както следва: бабата и дядото имат право да виждат и вземат децата при себе си на територията на Република България всяка трета седмица от месеца от 10 до 18 часа в събота или в неделя (по избор на бабата и дядото), без преспиване, в продължение на една година от влизане на решението в сила, със задължение на бащата да води и взема децата до дома на бабата и дядото и срещите да се провеждат в присъствието на бащата или на близък на семейството на бащата роднина; бабата и дядото могат да виждат и вземат децата при себе си с преспиване 10 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата Х. Т..
Жалбоподателят претендира допускане на въззивното решение до касационен контрол по правни въпроси, които следва да бъдат уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: длъжен ли е сезираният с искане по чл.128 СК съд да се ръководи при определяне на режим на лични отношения между баба и дядо от една страна и внуците им от друга на първо място от интересите на децата и съставлява ли нарушение на материалния закон, ако даде приоритет на качествата и чувствата на бабата и дядото; кои са критериите, които сезираният с такова искане съд взема предвид когато определя продължителността и периодичността на личните отношения; явяват ли се такива критерии възрастта на децата, обстоятелството, че дълго време не са се срещали с дядото и бабата, както и средата, в която живеят последните. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (решение по гр.д.№ 3356/ 2014 г.) или че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол очевидната му неправилност, тъй като в него няма никакъв анализ на свидетелските показания по делото, а същите установяват релевантни факти за отношението на бабата и дядото към децата. Очевидната неправилност се свързва от касатора и с обстоятелството, че съдът постановил балансиращи мерки само за месечните срещи на децата с бабата и дядото, а лятното виждане оставил с преспиване, дори преди да е изтекъл едногодишния период.
Ответните страни оспорват жалбата като поддържат, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика, а въззивното решение не е очевидно неправилно. Молят касационно обжалване да не бъде допускано.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че молителите са съпрузи, а ответникът е техен зет. От фактическото съжителство между него и дъщерята на молителите се родили децата М. (04.05.2011 г.) и Д. (10.10.2012 г.). През 2014 г. майката починала, отношенията между молителите и зет им се влошили и той напуснал заедно с децата къщата, която обитавали. Оттогава децата не са контактували със своите баба и дядо и предвид ниската им възраст не ги помнят. Бащата е сключил брак и децата живеят в неговото ново семейство, което възприемат като свое. При тези факти съдът посочил, че бабата и дядото имат право на контакт с внуците си, но бащата не насърчава, а препятства срещите между тях. Посочил също, че не е обвързан при определяне на режима на контактите нито от искането на молителите, нито от становището на ответника, а единствено от интереса, сигурността и спокойствието на децата. Като взел предвид ниската възраст на децата съдът приел, че е в техен интерес срещите с баба им и дядо им по майчина линия да се осъществяват в присъствието на бащата или друго относително познато и на двете страни лице. Защитната мярка по чл.59 ал.8 т.1 СК съдът постановил единствено по отношение на ежемесечните контакти на децата с молителите, но не и за 10-те дни, които децата следвало да прекарват при баба си и дядо си през лятото.
При така изложените от въззивния съд мотиви, поставените правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Решение по гр.д.№ 3356/ 2014 г., ІV г.о., формира практика на ВКС по съвсем различен от поставените в настоящето производство въпроси: какво е значението на обстоятелството, че постоянното местоживеене на малолетното дете е в различно населено място от това на баба му и дядо му при искане за определяне на режим на отношения между тях. Подобен въпрос в настоящето производство не е поставян, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Налице са обаче основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите кои са критериите, които сезираният с искане по чл.128 СК съд взема предвид, когато определя продължителността и периодичността на личните отношения между баба и дядо и техните внуци и явяват ли се такива критерии възрастта на децата, обстоятелството, че дълго време не са се срещали с дядото и бабата, както и средата, в която живеят последните. По разрешаването им няма данни за установена практика, а законът не ги урежда изрично, поради което по тях касационното обжалване следва да бъде допуснато. Доводите за очевидна неправилност на обжалваното решение съдът ще вземе предвид при разглеждането на спора по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3151 от 17.05.2018 г. по гр.д.№ 5628/ 2016 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв (четиридесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: