1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
ГР. С., 12.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.03.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №1686/13 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Е. В. срещу определение на ВКС, второ гр. отделение по ч.гр.д. №623/12 г. С него е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата жалбоподателка срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстационното за прекратяване на производството по заведените от жалбоподателката искове. Прието е, че всеки от четирите обективно съединени иска за собственост е с цена под 5000 лв., определена съобразно чл.69, ал.1,т.2 от ГПК и въззивното определение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.274, ал.4, вр. с чл.280, ал.2 от ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му.
О. по частна жалба М. Д., А. С., Д. С., Д. Д. и Д. Д. не изразяват становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена на 14.12.12 г. и допустимостта й се преценява според действащите към този момент разпоредби на ГПК. Образуването на делото пред първоинстанционния съд през 2008 г. не го прави висящо оттогава и пред ВКС по см. на пар.25 от ПЗР на ГПК / ДВ бр.100/10 г./ и досегашният ред, към който параграфът препраща за висящите пред ВКС към изменението на ГПК дела е неприложим. В този см. е трайната практика на ВКС- напр. опр. по т.д. №1211/11 г. на първо т.о.
Делото е образувано по четири обективно съединени отрицателни установителни иска за собственост върху четири различни имота /УПИ/, всеки с данъчна оценка под 5 000 лв. Според трайната практика на ВКС допустимостта на касационната и частната касационна жалба се преценява за всеки от исковете, според цената им, определена въз основа на представената при подаване на исковата молба данъчна оценка, която в случая е под 5 000 лв./ в този см. е напр. опр. по ч.гр.д. №759/12 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Затова частната касационна жалба е недопустима и определението на ВКС, второ г.о., с което е оставена без разглеждане – правилно.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, второ гр.отд. по ч.гр.д. №623/12 г. от 10.01.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: