1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1323
Гр. С., 08.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.12.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №907/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №274/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу ОУ „Хр. С.”, [населено място], общ. С. искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – за отмяна на уволнението на ищцата, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.10 от КТ, за възстановяването й на предишната работа „старши учител, начален етап на основна образователна степен” и за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й хипотези. Поставя в контекста им следните материалноправни въпроси от предмета на спора / смислово групирани от ВКС, за да се избегнат повторенията/: може ли и работодателят да инициира уволнение при условията на пар.5 от ПЗР на КСО на учителя или това е право само на последния; основанието по чл.328, ал.1,т.10 от КТ изисква ли придобито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст или може да се приложи и при придобито право на намалена пенсия; може ли работодателят едностранно да прекрати тр. правоотношение на това основание, ако учителят не е придобил право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст; кога е осъществено основанието по пар.5 от КСО.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата на осн. чл.328, ал.1,т.10 от КТ, вр. с пар.5 от ПЗР на КСО със заповед от 16.11.10 г. е извършено законно, тъй като са налице предпоставките на посочения параграф. Ищцата като учител в ответното училище към момента на заповедта, с която е прекратено тр. правоотношение / предизвестие не е отправяно/ е навършила 57 години / с три години по-малко от общата за жените пенсионна възраст 60 г./ и има учителски стаж от 38 г. и 7 дни. Предвидените в пар.5 от ПЗР на КСО предпоставки за придобиване право на намалена пенсия са 25 години учителски осигурителен стаж за жените и възраст с три години по ниска от общата по чл.68, ал.1 от КСО. Право да прекратят тр. правоотношение при условията на пар.5 от ПЗР на КСО имат и двете страни по него. При пенсиониране на учителя право на работодателя е с коя от нормите – общата на чл.68, ал.1-3 от КСО или специалната на пар.5 от ПЗР на КСО – да се съобрази. Разпоредбата на чл.328, ал.1,т.10 от КТ, ред.2001 г., не изисква придобито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, затова е приложима и при придобито право на намалена пенсия по пар.5 от ПЗР на КСО.
Изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК – тя е с тълкувателен характер и е приравнена на задължителната по см. на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК / ТР №1/19.02.10 г./. В нея по поставените от касаторката въпроси от предмета на спора безпротиворечиво се приема това, което е приел и въззивният съд – право да прекрати тр. правоотношение на осн. пар.5 от ПЗР на КСО има всяка от страните по него; работодателят избира дали да пенсионира учителя при навършване на общата пенсионна възраст по чл.68 от КСО или в специалния за професията случай по пар.5 от ПЗР на КСО; правото на работодателя да избере общата или специалната норма на КСО не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл са Р №220/10 г. по гр.д. №4691/08 г. и №33/10 г. по гр.д. №2280/08 г. на трето г.о. на ВКС.
Противоречивата практика по въпроса, на която се позовава касаторката като представя решения по реда на ГПК, отм., е уеднаквена с решения по чл.290 от ГПК. Наличието на тълкувателна практика по поставените въпроси и съответствието на въззивното решение с нея изключват основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. № 274/11 г. от 29.04.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: