1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1124
ГР. София, 17.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.11.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №963/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на СД „И. – И. съдружие” срещу въззивното решение на Окръжен съд П. /ОС/ по гр.д. №106/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от С. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – за отмяна на дисциплинарното й уволнение от длъжността продавач – консултант при ответника, възстановяване на предишната работа и обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение. Уволнението е признато за незаконно и отменено с последиците от това на осн. чл.344, ал.3 от КТ, поради неспазена закрила по чл.333, ал.1,т.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от КТ. Касаторът не обосновава нито едно от тях. Сочи като значим за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото материалноправният въпрос: кога работникът се счита за трудоустроен – когато е извършена процедурата по чл.1 от Наредбата за трудоустрояване или е достатъчно само ЕР на Т. за намалена трудоспособност, без предписание за трудоустрояване. Въпросът обаче не е поставен в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания по чл.280, ал.1 от ГПК /позоваването на т.3 е само формално, със законовата квалификация на основанието/. Направеното оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд по въпроса е по чл.281, т.3 от ГПК, не се припокрива с някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС не го разглежда в това производство – ТР №1/10 г. на ОСГТК.
Освен това даденото от въззивния съд разрешение на въпроса – че ищцата е трудоустроена и се ползва със закрилата по чл.333, ал.1,т.2 от КТ при уволнението по чл.330, ал.1,т.6 от КТ – е съответно на практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – Р по гр.д. №30/09 г. на ВКС, трето гр. отд., по реда на чл.290 от ГПК. Там е прието, че работникът е трудоустроен и се ползва с предварителната закрила по чл.333 от КТ, когато към уволнението му е определена инвалидност с ЕР на Т. за посочен срок / чл.314 от КТ/. Без значение е дали в ЕР е дадено предписание за трудоустрояване към работодателя, както и дали то е изпълнено.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд П. по гр.д. №106/10 г. от 4.03.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: