3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
ГР. С., 10.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.04.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №317/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №6609/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Н. В. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „сервитьор”, извършено на осн. чл.325, т.1 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 от ГПК. Намира, че въпросът: „в хипотезата на подадена от работника до работодателя молба с изявена воля за прекратяване на тр. правоотношение, подписът на този работник върху последвалата заповед/на работодателя/, обективира ли съгласието му за прекратяване на трудовоправната връзка”, е разрешен в противоречие с приложените р. по гр.д. №141/12 г. на ВКС, трето г.о. / по чл.290 ГПК/ и р. по гр.д. №1574/01 г. на трето г.о. на ВКС/ по ГПК, отм./ Поставя като значим за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросът: „изпълнението на текстовата част на един документ, на поставената дата и на положения подпис от различни лица или по различен технически способ създава ли основание за формиране на становище, че първите два компонента не са обхванати от волята на издателя на документа, обективирана с подписа му под текста и датата”.
Първият от въпросите е преиначен спрямо данните по делото, а именно – ищцата е оспорила датата и подписа на молбата за прекратяване на тр. договор с ответника по взаимно съгласие / без дата на завеждане при работодателя и без изрична негова резолюция/. Назначената графологична експертиза е констатирала, че датата на прекратяване на тр. договор – 5.11.09 г., визирана в молбата, не е написана от ищцата, а подписът под текста на молбата „вероятно не е положен” от ищцата. На ищцата е връчена заповед за прекратяване на тр. договор на осн. чл.325,т.1 КТ на 6.03.10 г. При тези данни въззивният съд е приел, че ищцата не е изявила воля за прекратяване на тр. правоотношение на твърдяната от работодателя дата – 5.11.09 г., като елемент от фактическия състав на основанието по чл.325, т.1 КТ. Подписването от ищцата на заповедта за прекратяване на тр. договор на осн. чл.325, т.1 КТ удостоверява, че заповедта й е връчена, но не обективира съгласието й за прекратяване на тр. правоотношение на посоченото основание. Този извод е съответен на цитираната от касатора практика на ВКС- р. по гр.д. №141/12 г. на трето г.о. и цитираното в него р.по гр.д. №1109/09 г. на четвърто г.о. Няма противоречие с р. по гр.д. №1574/01 г. на трето г.о. на ВКС, което е постановено при различни обстоятелства – там работникът изрично писмено върху заповедта е изразил съгласието си с предложението на работодателя за прекратяване на тр. договор на осн. чл.325,т.1 КТ. Затова не е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение с ръководната и трайна практика на ВКС по първия от поставените въпроси.
Вторият от въпросите е неясен и сочи по –скоро на оплакване за необоснованост на въззивното решение / осн. по чл.281,т.3 ГПК, което ВКС не разглежда в това производство – ТР№1/19.02.10 г./. За това е възразила и ответницата по жалба. Въпросът е основан на конкретни фактически предпоставки, които могат да се преценят при разглеждане на спора по същество, но не е правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, според разясненото в цитираното вече ТР №1/10 г.. Освен това във връзка с въпроса не са обосновани допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според указаното в същото ТР, т.4, а именно: „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите”. Тези предпоставки касаторът не твърди и не установява.
Сочените от касатора основания за допускане на обжалването не са налице. ВКС не присъжда разноски на ответницата по жалба за тази инстанция, защото не са поискани изрично в отговора на жалбата /ТР№6/13 г. ОСГТК/. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №6609/13 г. от 30.09.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: