1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
[населено място], 10.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.02.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1334/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на О. „Р. 1”-[населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново /ОС/ по гр.д. №294/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу О. „Нова вяра” –[населено място] и [фирма] –[населено място] за установяване нищожността на сключения между ответниците договор за продажба на недвижими имоти по нот. акт №1134/04 г., като противоречащ на закона и на добрите нрави, на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1, 2 и 3 от ГПК. Сочи, че материалноправният въпрос: нищожна ли е продажбата на посочените основания, е решен от въззивния съд в противоречие с ТР №1/09 г. на ОСТК и цитираните две решения на ВКС без задължителен характер. ОС не се е произнесъл по процесуалния въпрос от предмета на спора – нищожен ли е нот. акт поради противоречие с чл.482, ал.4 от ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона.
Въззивният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че продажбата на чужда вещ не води до нищожност на договора поради противоречие със закона – чл.482, ал.1 от ГПК, отм., на което се позовава ищецът. Не се установява и второто основание за нищожност – договорът да накърнява добрите нрави. Обстоятелствата на случая не сочат на явна недобросъвестност на едната страна и неоправдано разместване на имуществени права, от което другата очевидно търпи значителни, неочаквани и нежелани загуби.
Като основания за нищожност на договора ищецът е въвел и поддържал пред РС тези две основания. Нищожността поради противоречие със закона е обосновал с нарушение на чл.482 от ГПК при извършване на нот. акт, с който е оформен договорът. Накърняването на добрите нрави въвежда като основание на иска с уточняваща исковата молба на л.61 и го обосновава с това, че прехвърленото с договора имущество е съсобствено на кооперацията – ответник, кооперацията – ищец и трета кооперация „Съгласие”.
При така въведените и обосновани основания за нищожност на договора материалноправният въпрос за наличието им не е решен от въззивния съд в противоречие със сочената задължителна и без такъв характер практика на ВКС – чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Продажбата на чужда изцяло или отчасти вещ не е нищожна поради противоречие със закона, нито накърнява добрите нрави, като морални норми, на които законът е придал правно значение, както ги определя ТР №1/09 г.. Случаят не е идентичен с продажба при нееквивалентност на престациите по приложеното Р №1444/99 г. на ВКС. Прехвърлянето на чужда вещ е непротивопоставимо на действителния собственик, който може да защити правата си с иск за собственост срещу закупилото вещта от несобственик лице. Такъв иск не е предявен, а по делото е представено цитираното от въззивния съд решение на ВКС, с което искът на касатора срещу ответниците по чл.33, ал.2 от ЗС – за изкупуване на част от продаденото по процесната и сега сделка, е отхвърлен като е прието, че ищецът не е съсобственик на имотите. Практиката по приложението на чл.33 от ЗС и за заобикалянето на закона в двете решения на ВКС без задължителен характер – 357/81 г. на първо г.о. и 1820/01 г. на четвърто г.о., на която се позовава касаторът е неотносима към предмета на спора и поставения сега материалноправен въпрос.
Процесуалният въпрос е разработен в дългогодишната практиката на съда – нарушенията на правила в нот. производство, които водят до нищожност на нот. действие са изчерпателно посочени в чл.472 от ГПК, отм. и това на чл.482, ал.1 и 4 не е сред тях. Предявеният за установяване на нищожността иск е допустим – Р №753/85 г. на ВКС, 1-во г.о., но неоснователен. Затова непроизнасянето на въззивния съд за последното не е от значение за спора, както и за точното прилагане на закона, по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на великотърновски окръжен съд по гр.д. №294/10 г. от 23.06.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: