1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
ГР. С., 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.05.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1743/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на К. Х. и Р. Х. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №8640/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Р. Х. и М. М. за признаване нищожността на сключения между ответниците /като продавач и купувач/ с нот. акт №150/12.10.06 г. договор за продажба на апартамент в [населено място], на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие на продавача и по чл.97, ал.1 ГПК, отм. – за установяване, че ищцата и касатор Кр. Х. е собственик на апартамента, като придобит от същия продавач, с договор за продажба по нот. акт №196/19.10.06 г.
Касационната жалба на К. Х. е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Касационната жалба на Р. Х. срещу въззивното решение, с което са отхвърлени предявените срещу този касатор искове е недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването и следва да остане без разглеждане.
За допускане на обжалването касаторката Х. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК.
Поставя като значими за спора въпросите: каква е правната същност на предявените искове и допустима ли е търсената защита; доказана ли е претенцията на ищеца, че е титуляр на правото на собственост върху спорния апартамент, както и че оспореният транслативен договор, с който ответницата обосновава материалноправната си легитимация на собственик е нищожен поради липса на воля/ у продавача за прехвърлянето/; следва ли, воден от служебното начало, съдът да укаже ангажирането на още доказателства, след като не е изяснена фактическата обстановка в степен за постигане на обективен и верен правен резултат; следва ли съдът, след като извърши самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, да посочи кои от тях кредитира и кои не и защо; заявеното от Р. Х. признание на предявения облигационен иск поражда ли търсения правен ефект, след отнасянето му към всички събрани по делото доказателства. Намира, че въпросите са разрешени в противоречие с ТР №1/01 г., т.6 и 19, а последният от тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед липсата на единна практика по приложението на чл.172, ал.2 и 173 от ГПК, отм.
По първия от въпросите въззивният съд е изложил подробни съображения за вида и квалификацията на иска – приел е, че ищцата – като повторен и по-късен купувач на имота, чиито права зависят от валидността на първата продажба, извършена от същия продавач, е легитимирана да предяви разгледания от съдилищата по същество установителен иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД. Разграничил е предпоставките за предявяването му от тези за конституивния иск по чл.31 от ЗЗД, който може да бъде предявен само от страната, чиято воля при сключване на сделката е опорочена. Така е разгледан предявеният и допустим при наличие на правен интерес у ищцата установителен иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД и въпросът не сочи на вероятна недопустимост на въззивното решение като общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г.
Не се установява соченото от касаторката противоречие между въззивното решение и указанията за дейността на въззивната инстанция, дадени в т.6 и 19 от ТР №1/01 г. Настоящото производство пред инстанциите по същество е разгледано по реда на ГПК, отм. В. съд е събрал и обсъдил всички поискани от страните / вкл. от касаторката/ нови доказателства и е дал ход по същество след изричното изявление на пълномощниците на страните, че нямат други доказателствени искания. В. съд няма задължение служебно да указва на страните да представят и други доказателства за установяване на исканията си – това зависи от тяхната преценка и активност в процеса.
В мотивите на въззивното решение въззивният съд е направил самостоятелна преценка на фактически и доказателствен материал и е формирал собствени фактически и правни изводи по спора. Така въззивното решение е постановено в съответствие с указанията на ТР №1/01 г., т.19, като въззивният съд е извършил решаваща дейност в същия обем, както и първоинстанционният съд. За обосноваността на изводите му относно доказаните факти и обстоятелства, която касаторът оспорва в т.1.2 от изложението, като оплакване по чл.281,т.3 ГПК ВКС не се произнася в това производство – ТР №1/19.02.10 г. В ТР е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК и доводите за наличието им се разглеждат в различни производства.
По въпроса за признанието на иска, направено от един от необходимите другари – в случая отв. Х., в съдебната практика е изразено разбиране, че искът не може да бъде уважен само спрямо направилия признанието другар, а спрямо непризналия – отхвърлен. Признанието на фактите следва да се преценява съобр. чл.217 ГПК / р. №457/68 г. на първо г.о. на ВС/. Констатациите относно общите факти трябва да бъдат еднакви спрямо всички задължителни другари. Признанието на един от тях, че сделката е симулативна, прави вероятно твърдението на противната страна, поради което свидетелските показания са допустими. Съдът преценява противоречията във фактическите твърдения на другарите относно общите факти с оглед всички обстоятелства по делото – р. по гр.д. №684/92 г. на първо г.о. на ВС. Въпросът е застъпен в трайната практика на ВКС, липсват данни да се решава противоречиво / касаторът не сочи противоречиви решения/, а разпоредбите на чл.172 и чл.173 от ГПК, отм. са ясни и по прилагането им е създадена дългогодишна практика, на която въззивното решение съответства. Така не е налице и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №8540/10 г. от 23.10.12 г. по жалбата на К. Х..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба На Р. Х. срещу посоченото въззивно решение.
Определението за оставяне на втората касационна жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: