1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1322
ГР. С.,08.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.12.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №932/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №12246/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от Х. М. срещу касатора искове с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – отменено е като незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „управител във верига фотоателиета” при ответника, той е възстановен на предишната работа и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от КТ срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона процесуалният въпрос за преценка на доказателствата по делото при установяване законността на уволнението и материалноправният въпрос: може ли да се прекрати тр. договор по взаимно съгласие въз основа на устна молба на работника, каквато твърди, че е налице в случая.
В. съд е признал уволнението на ищеца за незаконно и го е отменил като е приел, че при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение не са спазени императивните норми на чл.193, 194 и 195 от КТ – работодателят не е установил, че е поискал обяснения за конкретно дисциплинарно нарушение от ищеца. Нарушението не е посочено с индивидуализиращите го признаци в заповедта за уволнение, а само му е дадена квалификация по чл. 190, ал.1, т.1,т.6 от КТ, следователно заповедта за налагане на наказанието не е мотивирана според изискването на чл.195, ал.1 от КТ, което също води до незаконност на уволнението. В. съд е обсъдил протокол №1/21.01.09 г. във връзка с довода на касатора като въззивник, че в протокола е изразена волята на страните за прекратяване на тр. договор по взаимна съгласие, но е намерил, че там е деклариран само недопустим отказ от иск на работника във връзка с наложената му санкция – „дисциплинарното уволнение”.
В случая тр. правоотношение с ищеца е прекратено със заповед на работодателя от 13.01.09 г., връчена на 21.09.09 г. В заповедта е посочено само, че се издава на осн. чл.190, ал.1,т.1 и 6 от КТ и че с нея се прекратява с дисциплинарно уволнение тр. договор с ищеца. Мотиви с описание на извършеното нарушение не са изложени. При тези данни изводът на въззивния съд за незаконност на дисциплинарното уволнение поради липса на мотиви в заповедта, с която е наложено съответства на практиката на ВКС, вкл. по реда на чл.290 от ГПК – Р по гр.д. №38/09 г., на четвърто г.о., по гр.д. №3681/08 г. и по гр.д. №910/10 г. на трето г.о. и др. В нея се сочи: разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити – сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 от КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.
За прекратяването на тр. договор по взаимно съгласие на осн. чл.325, ал.1,т.1 от КТ също има трайна практика на ВКС, вкл. по чл.290 от ГПК – Р по гр.д. №1109/09 г. на четвърто г.о., Р по гр.д. №704/05 г. на трето г.о. и др.. В нея е посочено, че фактическият състав на това основание изисква всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на тр. правоотношение по взаимно съгласие. Договорът се прекратява в момента на съвпадане на двете изявления. Протоколът №1 от 21.01.09 г. е „относно налагане на дисциплинарно наказание под формата на дисциплинарно уволнение” и очевидно не материализира предпоставките на основанието по чл.325, ал.1,т.1 от КТ, както са предвидени в закона и разяснени в практиката. Освен това волеизявленията в протокола са направени, видно от съдържанието му, след като заповедта за уволнение е връчена и е проявила ефекта си. При конкуренция на основания за прекратяване на тр. правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е осъществен по – рано / Р по гр.д. №832/10 г. на трето г.о. на ВКС/.
Доводите за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение, които макар общо изложени с основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, следва да се разграничат от тях, защото не ги обосновават, а сочат на осн. по чл.281,т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство / ТР №1/19.02.10 г./.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №12246/09 г. от 11.10.10 г.
Осъжда [фирма] да заплати на Х. Р. М. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 / петстотин/ лв., адв. възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: