1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
ГР. С., 11.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отсделение, в закрито заседание на 6.06.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №356/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Н. срещу определение на ВКС , четвърто г.о. по гр.д. №756/11 г., с което на осн. чл.280, ал.2 от ГПК / ред. ДВ Бр.100/10 г./ е върната касационната му жалба от 24.02.10 г. срещу въззивното решение по гр.д. №2206/08 г. от 13.01.10 г. на ОС- Варна. Прието е, че цената на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на ид.ч. от недвижим имот, е под 5 000 лв., съобразно представената с исковата молба данъчна оценка на имота.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.
Този състав на ВКС споделя извода в обжалваното определение, че за допустимостта на касационната жалба на Н. Н. е приложима разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, ред. ДВ бр.100/10 г.. Формално жалбата, съдържаща искане за допълване на решението по отношение на ищеца Н., е подадена – видно от датата на печата на въззивния съд, отразена и в диспозитива на обжалваното определение, на 24.02.10 г. срещу решение на въззивния съд от 13.01.10 г. То обаче е допълнено с произнасяне по отношение на ищеца Н. с решение от 31.03.11 г. Последното подлежи на обжалване по общия ред – чл.193, ал.2 от ГПК, отм., сега чл.250, ал.3 ГПК, т.е. жалбата срещу него следва да се счита за своевременно подадена най- рано на датата на постановяването му и производството по нея не е висящо по см. на пар.25 от ПЗР на ГПК.
Цената на иска за разваляне на договор, с който се прехвърлят вещни права върху недв. имот, се определя по данъчната оценка на имота, представена с исковата молба при завеждане на делото; въз основа на нея се определят държавната такса и родовата подсъдност на спора – чл.69, т.2, чл.71, ал.1 и чл.104 от ГПК. В случая за прехвърлената с договора част от имота цената на иска е под 5 000 лв. и касационната жалба на Н. Н. срещу въззивното решение е недопустима, както е прието в обжалваното определение.
Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, четвърто .г.о. по гр.д. №756/11 г. от 14.03.12 г., в обжалваната част, с която е върната като недопустима касационната жалба на Н. Н. срещу решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №2206/08 г. от 13.01.10 г., допълнено с произнасяне по иска на касатора с решение от 31.03.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: