1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
ГР. С., 28.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.03.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1388/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. М. и П. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. /АС/ по гр.д. №369/11 г., с което е уважен предявеният от К. срещу касаторите иск по чл.28 от З. – отнето е в полза на държавата като придобито от престъпната дейност на първия ответник / сега касатор/ имущество на обща стойност 329 085 лв., притежавано от ответниците в съпружеска общност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима .
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК. Намират, че въпросите: необходима ли е връзка между придобитото имущество и престъпната дейност и за определяне на значителната стойност на имуществото – в лева или М., са разрешени в противоречие с първото постановено по делото касационнно решение по гр.д. №863/10 г. на ВКС, трето гр. отделение, с което делото е върнато за ново / сегашното/ разглеждане на въззивния съд – осн. по т.1. Въпросът: подлежи ли на отнемане имущество – СИО, за чието придобиване съпругът на лицето по чл.3 от З. / закона/ е допринесъл със средства от законен източник е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него няма трайна съдебна практика – осн. по т.3. По този въпрос, който е в обхвата на процесния спор въззивният съд не се е произнесъл изобщо, въпреки указанията в касационното решение.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: В. решение по първите два въпроса е постановено в съответствие с указанията в р. по гр.д. №863/10 г. на трето г.о. и с цитираното там решение на ВКС по чл.290 от ГПК – по гр.д. №1417/09 г. на четвърто г.о.. В тези решения, които са практика по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК / ТР №1/19.02.10 г./ е посочено, че въз основа на доказателствата по делото следва да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето по чл.3 от закона имущество е свързано с престъпната му дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото съдът изгражда изводите си за връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито имуществото, въз основа на особеностите на конкретния случай – вида на престъплението и характера на осъществената престъпна дейност. Данните по делото, анализирани подробно от въззивния съд обосновават такава връзка и предположение. М. М. е осъден с влязла в сила присъда за престъпления по чл.156, ал.1 и 2, т.2, вр. с чл.20 от НК – извършени на 13.09.01 г. в съучастие отвличания на две лица от женски пол, с цел да бъдат предоставени за развратни действия, като второто било и предоставено за такива действия на Т. паркинг край [населено място]. Подробно е обоснована връзката между характера и условията на извършване на престъпната дейност и придобитото имущество – от 2 000 г. изграденият в съсобственият имот на ответниците край Велико Т. паркинг е използван за набиране на доходи от проституция. От заключенията на вещите лица се установява, че към изграждане на паркинга и снек бара към него през 1998 г. ответниците не са притежавали доходи от законна дейност, които да им позволяват изграждането на обектите. Това налага извода, че те са изградени със средства от доказаната престъпна дейност на ответника. Така първият от въпросите е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, вкл. постановеното по делото първо касационно решение.
Вторият от въпросите също не е разрешен в противоречие с тази практика. Проверяваният период в случая е от 1990 до 2007 г., т.е. включва и период на инфлация преди деноминацията на лева. Придобитото през проверявания период имущество е оценено по пазарни цени – р. по гр.д. №717/09 г. на трето г.о. на ВКС, към момента на придобиване – преизчислени в М., като обективен критерий за квалифициране на имуществото като значително по пар.1,т.2 от закона. Следвана е цитираната практика на ВКС за подобни случаи – решение по гр.д. №1417/09 г. на четвърто г.о. и опр. по ч.гр.д. №2069/07 г. на трето г.о. В първото от тях е прието, че „съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи при отчитане на инфлационните процеси в сраната”. Това е приел и въззивният съд в случая.
Третият въпрос е застъпен в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В решението по гр.д. №863/10 г. на трето г.о. е посочено: „СК и З. са нормативни актове, преследващи различни цели в полза на обществото, поради което използваното в тях понятие „принос“ не се покрива по съдържание. Понятието „принос“ по смисъла на чл.10 от З. е различно по смислово съдържание от същото понятие по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК /действащ/. Разпоредбата на чл.10 З. има предвид хипотеза на придобиване на имущество при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 З. проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник. В хипотезата на чл.10 З. приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството”. В съответствие с указаното въззивният съд е приел за законни доходите от влогове и тези от производството на цветя, с което се занимавала ответницата и нейни близки. Това обаче при данните по делото / броят на членовете на семейството и средностатистическият разход за издръжката му/ според АС не се отразява на крайният извод, че отнетото имущество е придобито изцяло с доходи / средства/ от престъпната дейност, съобразно анализа на характера и особеностите й, конкретно посочени по –горе при обсъждането на първия поставен в изложението въпрос.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд велико Т. по гр.д. №369/11 г. от 19.04.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: