1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
ГР. София 28.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.09.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №554/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд В./ ОС/ по гр.д. №1379/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу П. С. и П. Я. искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.231, ал.2 от ЗЗД – за сумата от общо 8 029 лв., представляващи сторени от ищцата като наемател на апартамент по договор с ответниците разходи за поправки / „основен ремонт на помещенията и сградата” по см. на чл.13 от договора, които са за сметка на наемодателя/. Прието е, че част от разходите са погасени с прихващане на наемната цена по споразумение на страните; друга не са за основен ремонт, а за луксозно обзавеждане на апартамента, по преценка и за удобство на наемателката, а трети – бетонната замазка в двора, не са извършени по договора за наем на помещенията, не се следват на заявеното договорно основание и за тях ищцата следва да предяви извъндоговорна претенция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основания за допускане на обжалването – касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК; навежда и довод за вероятна недопустимост на първоинстанционното решение, поради постановяването му с две дати и на производството по делото, поради постановено в хода му определение за прекратяване.
Доводът за вероятна недопустимост на въззивното решение е неоснователен – прекратено е производството за обезпечаване на доказателства, след изчерпване на предмета му и допуснатата в определението за това очевидна фактическа грешка в № на делото не засяга хода и допустимостта на исковото производство, както е посочил и въззивният съд. Такава грешка и в датата на първоинстанционното решение/ ако се приеме, че я има/ не го опорочава и не сочи на недопустимост.
Като съществени за спора и точното прилагане на закона касаторката сочи процесуалния въпрос: може ли в решението съдът да приеме, че основанието на иска е друго, в отклонение от дадената в доклада по чл.146 от ГПК квалификация и материалноправните: представляват ли извършените от нея в имота довършителни работи „основен ремонт” по см. на договора и чл.231, ал.2 от ЗЗД и за чия сметка са; може ли в случая да се говори за луксозни подобрения; какви са по характер строителните работи в двора и как следва да се квалифицира претенцията й за тях.
РС е квалифицирал спорното право според твърденията в исковата молба, а именно, че всички разходи на наемателката- ищца в имота са извършени по договора й за наем с ответниците. След като от данните по делото е установено, че дворът не е отдаден под наем, искът за присъждане разходите за бетонната замазка там е отхвърлен, като е прието, че сторените от ищцата разходи не могат да й се присъдят по заведения основан на договора иск. Така не е налице противоречие между приетото в доклада на съда относно квалификацията на спорното право и изводите в решението за основателността на иска.
Част от извършените в имота работи са „основен ремонт” по см. на договора и са признати и платени с прихващане на наемната цена от ответниците, по споразумение на страните от 7.02.08 г.
Друга част, окачествена от ОС като луксозни подобрения /разходи / – декоративни корнизи, В. обзавеждане със специфичен профил и пр., както и дребните текущи поправки при обикновено употребление не са за сметка на наемодателите / арг. от договора и от чл.231 от ЗЗД/. Понятието подобрения е използвано от въззивния съд не с вещния смисъл и последици / увеличената стойност на имота/, а с облигационните – изследвана е дължимостта на разходите, направени за вещта от наемателя и така приетото не противоречи на Р №571/08 г. и №34/09 г. на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, с което не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
За извършените в двора на сградата, където е наетият апартамент подобрения обезщетение се дължи по правилата на чл.60-62 и чл.59 от ЗЗД, както в съответствие с ТР №85/68 г. е приел въззивният съд. Така не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК не е обосновано откъм специфичните му предпоставки – значение на въпросите освен за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези предпоставки са налице при липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване практика, празнина или неяснота в закона, които да налагат тълкуването му за еднакво прилагане -ТР №1/19.02.10 г..
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд В. по гр.д. №1379/09 г. от 4.01.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: