2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
ГР. С., 27.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.11.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №4801/13 г., намира следното:
Производството по делото е спряно до приемане на тълкувателно решение по т.д. №6/12 г. на ОСГТК. Тълкувателното решение е прието и производството следва да бъде възобновено.
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК, според указаното в ТР №6/6.11.13 г., точка последна.
Образувано е по частна жалба на Н. и Д. Т. срещу постановеното от въззивния Пловдивски окръжен съд определение по гр.д. №2736/10 г., с което е отказано изменение на постановеното по делото в производство по чл.251 ГПК решение с присъждане на разноски в полза на ответниците – сегашни частни жалбоподатели. Прието е, че производството по чл.251 ГПК е несамостоятелно и продължава процеса по предявените искове, като има за цел да поправи едно евентуално порочно решение. Затова за него разноски не се дължат по арг. от чл.81 ГПК.
Ответникът по частна жалба [фирма]- [населено място], представлявано от адв. Р. и Д. я оспорва като неоснователна. Евентуално поддържа възражението си за прекомерност на разноските, още повече, че такива не са предвидени в Наредба №1/04 г., което според ответника е аргумент в подкрепа на становището на въззивния съд, че не се дължат за производството по чл.251 ГПК.
ВКС намира, че разноски се дължат за производството по чл.251 ГПК / съгл. чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски „по производството”/. По спор за тълкуване на съдебното решение, постановилият го съд се произнася с решение, което има съдържанието по чл.236, ал.1 от ГПК, вкл. т.6. Отговорността за разноски и тук се извежда от принципа за възмездяване на страната, спрямо която в случая са предприети неоснователни процесуални действия, принудили я да организира защита срещу тях и направи разноски за нея – арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Наистина в Наредба №1/04 г. не е предвиден изрично минимален размер на адв. възнаграждение за производството по чл.251 от ГПК, но изброяването не е изчерпателно – на осн. пар.1 от наредбата, за непредвидените в нея случаи възнаграждението се определя по аналогия. Затова на осн. чл.78, ал.5 ГПК, при възражението на ответниците за прекомерност на разноските, ВКС намира, че на молителите следва да се присъдят разноски в размер на по 150 лв.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ОТМЕНЯ определението на Окръжен съд Пловдив по гр.д.№2736/10 г. от 16.04.13 г. и вместо него постановява:
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на Н. В. Т. разноски от 150 лв. и на Д. К. Т. разноски от 150 лв., сторени за адвокатско възнаграждение в производството по чл.251 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: