1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
[населено място], 31.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.01.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 1275/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. С. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №1724/08 г. и по допускане на обжалването.
С обжалваното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Министерство на правосъдието по чл.71, ал.1,т.1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриманация / ЗЗОД/ – за установяване на нарушение по чл.2, т.1 и 2 от закона, изразяващо се в по – неблагоприятно третиране и поставяне на ищеца в по – неблагоприятни условия, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и в бъдеще да се въздържа от други нарушения от същия вид и за заплащане на сумата от 11 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода 24.10.01 г. до 26.10.06 г. Прието е, че не се установява ищецът по дискриминационен признак измежду посочените в чл.4 от закона да е третиран по –неблагоприятно от други лица в сходни случаи – изтърпяващи в затвора в[населено място] наказание „доживотен затвор без замяна” по реда и условията на ЗИН и ППЗИН – в зона с повишена сигурност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. От изложението може да се извлекат материалноправните въпроси – изчерпателно ли са изброени дискриминационните признаци в чл.4 от ЗЗОД; представлява ли липсата на санитарно помещение и постоянен достъп до течаща вода в килията на ищеца и наличието им в същия затвор за други лица, изтърпяващи друго наказание и в други затвори за лица, изтърпяващи неговото наказание такъв признак, обуславящ отговорността на ответника по реда на ЗЗОД. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с посочена практика на ВКС и ВАС по прилагане на закона, и са от значение за точното му прилагане и за развитието на правото – ЗЗОД е нов и съд. практика не ги е разработила константно.
Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗОД са неизчерпателно изброени, но ищецът не е посочил въобще и установил признак, въз основа на който е третиран по – неблагоприятно от други лица в сходни случаи. Във връзка с посочените и установени от ищеца факти за условията, при които изтърпява наказанието, ответникът е представил доказателства, че при такива условия в затвора в Л. са поставени всички затворници, изтърпяващи същото наказание в зона с повишена сигурност, според нормативните изисквания – чл.9 от ЗЗОД. По приложението на чл.4 и 2 от ЗЗОД са постановени решения на ВКС по чл.290 от ГПК – №153/10 г. на трето г.о. и №428 /10 и №231/10 г. на четвърто г.о. В тях е прието, че ЗЗОД, в сила от 1.01.04 г., цели санкциониране на всяко неравностойно третиране по признак, установен в чл.4 от закона или друг признак, установен в закон или международен договор, по който РБ е страна. Неблагоприятното третиране въз основа на такъв признак се установява при сравнение с начина, по който е било третирано, третира се или би било третирано друго лице при сравними сходни условия. Или признакът по чл.4 от ЗЗОД не се състои и изразява в начина на третиране, а третирането е въз основа на него – чл.4, ал.2 от ЗЗОД. Ищецът е посочил условията, при които изтърпява наказанието като начин на третиране, по –неблагоприятен в сравнение със затворниците в същия затвор, изтърпяващи различно от наложеното му наказание и със затворниците, изтърпяващи същото наказание в други затвори в РБ. Поради непосочения от ищеца дискриминационен признак и установеното от ответника равно третиране с другите затворници, изтърпяващи същото наказание в същия затвор искът е отхвърлен, както принципно са разрешени и споровете с посочените решения на ВКС – практика по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Решенията на ВАС по адм. дела и определенията по чл.288 от ГПК, на които се позовава касаторът не са практика на ВКС и гражданските съдилища, в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – ТР №1/10 г. на ОСГТК. Решението на ВКС по гр.д. №5140/08 г. е по приложението на ЗОДОВ за вреди от незаконно обвинение със задържане под стража и е неотносимо за претендираната в случая по ЗЗОД отговорност. Принципно и по настоящото дело е прието, че ищецът търпи вреди от условията, в които изтърпява наказанието, но не поради дискриминация. Затова може да търси обезщетение за тях на друго основание и по друг ред.
Поставените въпроси са застъпени в съдебната практика, поради което не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването и не са решени в противоречие с такава по чл.280, ал.1,т.1 и 2. Не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ,трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №1724/08 г. от 11.11.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: