1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
ГР. С., 20.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.02.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1175/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил /ОС/ по гр.д. №268/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу „ВиК – Д.”, искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното й уволнение от длъжността „инкасатор, събирач на данъци и такси”, извършено със заповед от 24.03.11 г. за нарушения по чл.190, ал.1,т.4 и чл.187,т.8 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й допълнителни предпоставки.
Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и разрешени в противоречие с ръководната и трайна практика на ВКС въпросите: докладната записка, към която работодателят препраща в искането за обяснения, следва ли да бъде връчена на работника, за да може същият да разбере какви са обвиненията срещу него, за да се защити и следва ли работодателят да установи връчването; в искането по чл.193 от КТ работодателят следва ли да посочи за какви факти и обстоятелства се искат от работника обясненията и следва ли да даде срок за представянето им; може ли работодателят да обоснове / мотивира/ заповедта за дисциплинарно уволнение с обстоятелства, които не са установени преди налагане на наказанието и при съдебното му оспорване и за които не е поискал обяснения. Намира, че въпросите са решени в противоречие с р. по гр.д. №40/10 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №784/01 г. на трето г.о. на ВКС.
В. съд е приел, че преди налагане на наказанието работодателят е поискал от касаторката обяснения за предизвикалите го нарушения. Заповедта за налагане на наказанието е мотивирана съобр. чл.195, ал.1 от КТ като нарушенията са индивидуализирани в самата заповед и с препращане към докладна записка и протоколи, с които касаторката е запозната към момента на поискване на обясненията. При съдебното оспорване на наказанието работодателят е установил извършването на нарушенията, за които е наложено то и съответствието в тежестта на наказанието и нарушенията, съобр. чл.189 от КТ.
Част от поставените от касаторката въпроси са преиначени спрямо така приетото от ОС, а изводите му не противоречат на цитираните решения на ВКС. В тези решения е прието, че за да е налице изпълнение на задължението на работодателя по чл.193, ал.1 от КТ е необходим и достатъчен само фактът преди налагане на наказанието работодателят да е поискал обяснения от работника за конкретното дисциплинарно нарушение. В р. по гр.д. №40/10 г. на четвърто г.о. и цитираните там други решения на ВКС е прието, че заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение може да е мотивирана и с препращане към друг документ на работодателя, с който работникът е доказано запознат / вкл. като му е връчен/ преди налагане на наказанието.
В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че ищцата е запозната с посочената в уволнителната заповед докладна записка и приложенията й, видно от представения протокол за искане на обяснения. Служителката е отказала да получи писмото на работодателя с искане за обяснения за нарушенията , конкретно описани в докладната записка и да даде обяснения. Искането на обяснения е достатъчно, за да е изпълнено задължението на работодателя по чл.193, ал.1 от КТ. Последиците по ал.2 не се прилагат, ако обясненията не са дадени по вина на работника – ал.3, както е в случая.
Доводите на касаторката за неправилност на въззивното решение са по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство . Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и се различават от тези по чл.281,т.3 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Т. от касаторката противоречие по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК не се установява, според посоченото по -горе. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК не е обосновано откъм специфичните му предпоставки – неясен, непълен или противоречив закон, чието тълкуване се налага за еднакво прилагане по поставените въпроси, липсваща практика по въпросите или остаряла и нуждаеща се от актуализиране такава, при променени законодателство и обществени условия. Така не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд по гр.д. №268/12 г. от 19.07.12 г.
Осъжда Г. Х. Г. да заплати на [фирма] разноски за юрисконкултстко възнаграждение за това производство в размер на 150 / сто и петдесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: