О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
ГР. София, 01.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.02.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1478/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Министерство на отбраната / МО/ срещу въззивното решение на Ш. окръжен съд /ОС/ по гр.д. №237/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от П. П. срещу касатора иск по чл.49 от ЗЗД за сумата от общо 28 582 лв.- главница и лихва, представляваща обезщетение за имуществени вреди от разликата между брутното тр. възнаграждение, което ищецът би получавал като здрав на заеманата длъжност и пенсията за инвалидност за периода м.02.06 г. – м.07.09 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Сочи, че материалноправният въпрос докога се дължи претендиранато обезщетение: до навършване на възрастта за придобиване на пенсия за изслужено време и старост, както е приел ОС, или до момента, в който военнослужeщият би останал на заеманата длъжност, е от значение за спора. Определеният от съда период е много дълъг и не може да се прогнозира със сигурност кадровото израстване на военнослужещия в длъжност и/или военно звание, нито сигурното му оставане на служба, при извършените в поделението съкращения на щата.
Въпросът е от значение за спора , но е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС – ППВС №4/74 г. и №4/68 г. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. При причиняване на трайна нетрудоспособност / както е в случая/ обезщетение за разликата между неполученото трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност се дължи до добиване на право на пенсия за изслужено време и старост. Размерът на тр. възнаграждение и на пенсията следва да се изчисляват по едни и същи критерии, като за симетрия се съобрази изменението им в периода, за който се присъжда обезщетението – Р №2/95 г. на ПВС.
Освен това въззивният съд е констатирал и това не се оспорва от касатора, че към крайния срок, за който се претендира обезщетението, ищецът все още би бил на кадрова военна служба, съобр. КСО и ЗОВСРБ, а възможността да бъде съкратен не е сигурна и безусловна. Тя не се отразява на и не променя принципа да се обезщетяват всички преки вреди от непозволеното увреждане – чл.51 от ЗЗД. Трудовото възнаграждение, което би получавал ищецът е изчислено като е съобразено званието, което е имал към злополуката – старшина и трудовият му стаж, при допълнително възнаграждение за него с нормативно установен постоянен характер.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №1478/10 г. от 4.06.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: