1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
гр.София, 07.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3636/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на [фирма] срещу въззивно решение на Софийски окръжен съд № 237 от 25.06.2018 г. по гр.д.№ 311/ 2018 г. С него е отменено изцяло решение на Етрополски районен съд по гр.д.№ 461/ 2017 г., след което са уважени предявените от К. П. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1243/ 07.09.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „камериерка в общежитие” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 6 163,32 лв със законната лихва от 03.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят претендира допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) правни въпроси: за критериите въз основа на които извършено дисциплинарно нарушение се счита за „тежко”; изчерпателно ли са изброени тези критерии в чл.189 ал.1 вр. чл.190 ал.2 КТ и компетентен ли е съдът по същество, при разрешаване на спор за законност на дисциплинарно уволнение да въвежда свои критерии за тежест на нарушението, извън посочените в закона и утвърдени с практика на ВКС. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Освен това поставя следните правни въпроси (също уточнени при горепосочените условия), които претендира да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: тежко ли е нарушението явяване на работа след употреба на алкохол, ако не са настъпили вредни последици за някого; зависи ли тежестта на това нарушение от количеството приет алкохол и какво трябва да е това количество, за да бъде квалифицирано нарушението като „тежко”; различна ли е тежестта на нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа в сравнение с явяването на работа след употреба на алкохол; по-тежко ли следва да се наказват работниците, изпълняващи рискови професии от тези, които не изпълняват такива с оглед задълженията на работодателя да не извършва дискриминация. Искането за допускане на касационно обжалване жалбоподателят основава и на твърдения за очевидна неправилност на въззивното решение, без да излага конкретни доводи в какво се състои тази неправилност.
Ответната страна К. Д. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала въз основа на трудов договор длъжността „камериер в общежитие” при ответника. На 01.08.2017 г. длъжностно лице на работодателя извършило внезапна проверка за употреба на алкохол от лицата, работещи в общежитието. При пробата на ищцата техническото средство, с което била осъществена проверката, индикирало наличие на алкохол в издишвания въздух. Ищцата била поканена да даде проба с друго техническо средство, което има възможност да отчете точната концентрация на алкохола в кръвта, но тя отказала. За тези обстоятелства бил съставен констативен протокол, удостоверен с подписа на трима свидетели и ищцата била отстранена от работа. Въз основа на протокола работодателят изискал обяснения от ищцата за извършеното нарушение. Тя представила такива, в които не отрекла обстоятелствата по протокола като посочила, че до късно предната вечер била на гости у приятели и се почерпила. Със заповед от 07.09.2017 г. работодателят наложил на ищцата наказание „дисциплинарно уволнение” за извършеното нарушение. Към момента на връчване на заповедта ищцата не е страдала от активна форма на туберкулоза. При тези фактически установявания съдът посочил от правна страна, че по делото е установено извършване на дисциплинарно нарушение от страна на ищцата, което се състои в явяване на работа след употреба на алкохол. Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена, като от ищцата са изискани обяснения и тя се е възползвала от правото да даде такива. Заповедта, с която наказанието е наложено, е надлежно мотивирана съгласно изискванията на закона и към момента на връчването й ищцата не се е ползвала от предварителна закрила по чл.333 ал.1 КТ. Въпреки това съдът приел, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като нарушението на ищцата не е тежко. Този извод аргументирал с обстоятелствата, че алкохолният прием не е осъществен по време на работа, а се касае за остатъчно влияние от употреба на алкохол преди работното време; че не е установено това влияние да е попречило на ищцата да изпълнява служебните си задължения; не са настъпили неблагоприятни последици за работодателя или за трети лица; заеманата от ищцата длъжност не предполага завишени изисквания за осигуряване на безопасни условия на труд, каквито има за други професии.
С оглед изложените от инстанцията по същество мотиви, първата група от поставените правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Кои са критериите въз основа на които извършено дисциплинарно нарушение се счита за „тежко” и изчерпателно ли са изброени тези критерии в чл.189 ал.1 вр. чл.190 ал.2 КТ е изяснено в представените от самия касатор решения на ВКС, в които е посочено, че такова може да е всяко нарушение от посочените в чл.187 КТ. Имат обаче значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпросите може ли да се квалифицира като „тежко” нарушението явяване на работа след употреба на алкохол, ако не са настъпили допълнителни вредни последици; различна ли е тежестта на нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа в сравнение с явяването на работа след употреба на алкохол; по-тежко ли следва да се наказват извършилите такова нарушение работници, които изпълняват рискови професии, от тези, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск. По разрешаването на тези въпроси няма данни за установена константна практика, а те са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 237 от 25.06.2018 г. по гр.д.№ 311/ 2018 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 173 лв (сто седемдесет и три лева), в противен случай жалбата му ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: