1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
ГР. С., 19.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.04.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1792/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №174/10 г. и по допускане на обжалването.
С обжалваното решение е отхвърлен заведеният от К. срещу М. В. / като наследник на лице по чл.3 от З./ иск по чл.28, ал.5 от З., вр. с чл.124, ал.5 от ГПК – за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност от 206 607 лв., като придобито от престъпна дейност на лицето по чл.3, срещу което наказателното производство е прекратено поради смърт – чл.3, ал.2 от З./ закона/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че по материалноправния въпрос: започнало ли е срещу наследодателя на ответника наказателно преследване за престъпление по чл.3, ал.1, вр. с пар.1,т.1 от З. и приложима ли е разпоредбата на чл.124, ал.5 от ГПК, въззивното решение противоречи на решение на ВКС по гр.д. №193/08 г., без задължителен характер. Въпросът е от значение и за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсва съдебна практика за отнемане на имущество по чл.28, ал.5 от З. , вр. с чл.124, ал.5 от ГПК. От съществено значение за точното прилагане на закона според касатора са и процесуалните въпроси: какви са допустимите доказателствени средства за установяването по чл.124, ал.5 от ГПК и допустимо ли е въззивният съд да събира доказателства за факти, за които доказателствената тежест не е разпределена от първоинстанционния, поради липса на доклад по чл.146 от ГПК.
Материалноправните въпроси не са решени в противоречие с посоченото решение на ВКС. В. съд е приел, че срещу наследодателя на ответника е започнало наказателно преследване с уличаването му в престъпления по чл.339, ал.1 и чл.321, ал.3 от НК, за които е образувано дознание / пар.1,т.1 от ПЗР на З./. Наказателното производство е прекратено поради смъртта на уличения и законът изисква установяване на престъпното обстоятелство, предпоставящо отнемане на имуществото като гражданскоправна последица, с установителния иск по чл.124, ал.5 от ГПК. При събраните доказателства във връзка с това установяване, въззивният съд е приел за недоказано престъплението, в което лицето е уличено и е отхвърлил иска за отнемане на имуществото му, наследено от ответника.
По предпоставките за отнемане на имущество по чл.28 и сл. от З. и за допустимостта, страните, предмета на иска по чл.124, ал.5 от ГПК и доказателствата, които могат да се събират за претендираното с него установяване има съдебна практика, вкл. такава по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, поради което не са налице основания за допускане на обжалването по тези въпроси.
Обжалването следва да се допусне по последния от процесуалните въпроси – за възможността въззивният съд да събира нови доказателства, ако такива не са посочени от страната пред първоинстанционния, поради неизпълнение на задължението на този съд по чл.146 от ГПК. В решение на ВКС по гр.д. №378/09 г. по чл.290 от ГПК е прието, че във въззивното производство страната може да иска доказателства, които не са допуснати от първоинст. съд поради процесуални нарушения. Такива са не само поисканите от страната , но несъбрани от съда поради процесуално нарушение доказателства, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 от ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне новите доказателства, ако страната в жалбата или отговора ги е поискала, на осн. чл.266, ал.3 от ГПК.
В случая пред въззивния съд ищецът е поискал събиране на нови доказателства за установяване на престъпното обстоятелство по чл.124, ал.5 от ГПК, но съдът ги е приел за недопустими на осн. чл.266 от ГПК, без да отчете, че първоинстанционният съд не е направил по делото доклад по чл.146 от ГПК, с обстоятелствата, от които произтичат правата, правната им квалификация и разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти / и конкретно тези по чл.124, ал.5 от ГПК/. Така по поставения от касатора процесуален въпрос въззивното решение противоречи на практика по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК и обжалването му следва да се допусне на това основание.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. № 174/10 г. от 16.06.10 г.
Указва на касатора К. да внесе в едноседмичен срок д.т. от 834,89 лв. за разглеждане на жалбата и представи вносен документ; в противен случай жалбата ще бъде върната. След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване в о.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: