1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
ГР. С., 30.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №123/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. О. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №2621/12 г. и по по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма] по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „директор на банков клон”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че по въпроса: следва ли въззивното решение да бъде мотивирано, като съдържа мотиви по всички спорни въпроси и релевантни факти и доказателства, обжалваното решение противоречи на ППВС №1/53 г., ППВС №7/65 г., ТР №1/01г., р. по гр.д. №826/10 г. на второ г.о. и по т.д. №823/10 г. на второ т.о. на ВКС, по чл.290 от ГПК. Сочената практика на ВАС по административни дела не попада в обхвата на основанието по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
По въпроса: следва ли заповедта за дисциплинарно уволнение да е мотивирана и по какъв начин / възможно ли е това да стане чрез препращане към друг акт на работодателя, с който работникът не е запознат/ е решен от въззивния съд в противоречие с посочените решения на ВКС по чл.290 ГПК – по гр.д. №1576/10 и по гр.д. №354/11 г. на трето г.о. , по гр.д. №1208/09 г. и №16/10 г. на четвърто г.о. на ВКС / цитираното определение по чл.288 от ГПК не е практика по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г./.
Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпросите: след като действията /бездействията/, описани като нарушения в заповедта за дисциплинарно уволнение не са свързани със забрани или с безусловни задължения и не са квалифицирани като нарушения според вътрешните актове на работодателя, могат ли тези действия/ бездействия/ да бъдат основание за налагане на дисц. наказание; може ли работодателят да санкционира работника за това, че не се е съобразил с вътрешен акт, за който не е доказано, че е в сила и няма данни да е известен на работника; какво е значението и съдържанието / дефиницията/ на термина „достатъчно основание за съмнение за пране на пари”; освен като субективно възприятие, може ли да се третира по друг начин; какви са критериите, при които следва обективно да се счита, че е налице”достатъчно основание за съмнение за пране на пари”.
В. решение е мотивирано, вкл. с препращането към мотивите на първоинстанционното по чл.272 от ГПК. Оплакванията на касатора са за непълнота на мотивите, необоснованост на изводите на ОС и непроизнасяне по всичките доводи на въззивника. Те сочат на основания по чл.281,т.3 от ГПК / за тях са и разясненията на ППВС №1/53 г. и № 7/65 г. и ТР №1/01 г./. Основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК. За последните ВКС не се произнася в това производство – ТР №1/19.02.10 г.
Въпросът за задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение и начините на мотивиране са разработени в ръководната и трайна практика на ВКС, на която се позовава и касаторът. В цитираните в изложението решения е прието, че работодателят е задължен да мотивира заповедта за уволнение съобр. чл.195, ал.1 от КТ с цел преценка за еднократност на наказанието, съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и възможността на наказания работник да се защити пълноценно срещу наказанието. Обосновката на конкретните факти, поради които е наложено наказанието, може да бъде изложена и в друг документ на работодателя, с който работникът е запознат и към който заповедта препраща. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на горепосочените цели, заповедта отговаря на чл.195 от КТ. В случая, според РС и ОС, самата заповед за уволнение съдържа достатъчно и подробни мотиви за обстоятелствата по чл.195 от КТ. Цитираният в нея доклад за извършена проверка, с който ищцата твърди, че не е запозната, не е част от мотивите, а само сочи кога и по какъв ред са установени конкретно описаните в уволнителната заповед нарушения.
Поставените в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК въпроси по същността си са доводи от съществото на спора и предполагат разглеждането му откъм фактическа страна. Въпросите по насоченост са за това представлява ли описаното в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения и достатъчна ли е тежестта им за налагане на най-тежкото дисц. наказание съгл. чл.189 от КТ. П.. и въззивният съд чрез препращането по чл.272 от ГПК са изложили подробни мотиви за обсега на тр. задължения на ищцата, които предполагат да е запозната с всички вътрешни правила и нормативи. Обстойно са проследени и анализирани обективните данни, обосновали съмнението за пране на пари – фиктивни банкови операции за големи суми, съхраняване в бюрото на директорката на лични документи на клиенти, на оригинални вн. бележки на клиенти, на документи за банкови операции на клиенти и на бланки за платежни документи без попълнени реквизити или с такива, но за ненастъпили и предстоящи счетоводни операции, извършване на банкови операции по нареждане на ищцата, без присъствие и идентификация на клиента и без да се внасят и броят налични пари, което създава съмнения за пране на пари и точене на ДДС. Въз основа на подробно анализираните данни по делото въззивният съд е приел, че описаните в заповедта няколко нарушения /едно от които е неуведомяването на специализираното звено за борба с прането на пари по т.2 от заповедта, за което са въпросите/ на тр. задължения на ищцата да извършва контрол над дейността на клона и изпълнява вътрешните актове на работодателя за финансова дисциплина и срещу изпирането на пари са установени и всяко от тях е достатъчно тежко за да обоснове налагането на най-тежкото дисц. наказание. Така решението на ОС е съобразено с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК относно съдебния контрол за извършването и тежестта на нарушенията, за които е наложено дисциплинарно уволнение при оспорването му пред съд. Напр. в р. по гр.д. №1040/09 г. на четвърто г.о. на ВКС е посочено: Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2621/12 г. от 10.10.12 г.
Осъжда Т. Н. О. да заплати на [фирма], [населено място], 150 / сто и петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: