1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
ГР. С., 26.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.09.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №5308/13 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на Е. К. срещу въззивните определения на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр.д. №9/13 г. от 11.04.13 г., с което е върната като просрочена касационната й жалба срещу постановеното по делото въззивно решение и от 2.07.13 г., с което е оставено без уважение искането й за възстановяване на срока за касационно обжалване на решението.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащи на обжалване определения и са допустими.
ВКС на РБ, като разгледа частните жалби, намира следното по основателността им:
С първата частна жалба се иска отмяна на определението на ОС Монтана за връщане на касационната жалба на Ев. К. поради неправилност – незаконосъобразност. Твърди се, че срокът за касационно обжалване е пропуснат по здравословни причини / които са относими към производството по чл.64 от ГПК/ и ОС не е уведомил за въззивното решение особения представител на жалбоподателката, както тя е поискала с молба пред първоинстанционния съд.
Частната жалба е неоснователна – от приложеното по делото съобщение и от признанието на жалбоподателката във втората й частна жалба е видно, че решението на ОС й е съобщено лично, на посочения от нея във въззивната жалба адрес и тя се е запознала с решението на 4.03.13 г. Личното връчване на решението на страната слага начало на срока за обжалването му, като не е необходимо решението да се връчва и на пълномощника й, посочен във въззивната жалба алтернативно, наред с домашния адрес за призоваване на въззивницата, от който е призовавана без възражение във въззивното производство. В практиката на ВКС се приема, че съгл. чл.38 и 39, ал.1 от ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, а когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Когато съдът е връчил съобщението при условията на чл.38 и 52 от ГПК, не е необходимо да се изпраща друго съобщение на пълномощника на молителя, тъй като в закона тези възможности са предвидени алтернативно / р. по гр.д. №642/10 г. на трето г.о. на ВКС и по гр.д. №556/12 г. на първо г.о. на ВКС/. Касационната жалба е подадена след изтичане на срока по чл.283 ГПК, броен от личното връчване на решението на ОС на жалбоподателката, поради което въззивното определение за връщане на жалбата като просрочена е правилно и следва да бъде оставено в сила. Пропускането на срока за обжалване предпоставя за жалбоподателя възможността да иска възстановяването му по чл.64 от ГПК / опр. по ч.гр.д. №273/10 г. на второ г.о. на ВКС/, както е направил и в случая.
С втората частната жалба се иска отмяна на въззивното определение, с което е оставено без уважение искането на касаторката за възстановяване на срока за касационно обжалване на въззивното решение: В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като твърденията на молителката и представените за установяването им доказателства сочат на наличие на особени непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее – тежко заболяване, удостоверено с болничен лист от 29.03.13 г., попречило й да се движи и да предприеме необходимите действия по обжалването преди изтичане на законния срок.
В. съд е приел, че удостовереното с болничния лист заболяване /световъртеж от централен произход/ наистина е непредвидено за молителката, но то не обхваща целия срок за обжалване, а оставянето й на домашно лечение и представляването й от адвокат обосновават възможност да изготви и подаде жалбата своевременно. Молителката не е установила непредолима причина за пропускане на срока, поради което молбата й е отхвърлена като неоснователна.
Според ВКС данните за състоянието на ищцата, констатирано на 29.03.13 г. / заболяване, първоначално лекувано при домашно амбулаторен режим, с последвал на 12.04.13 г. исхемичен инсулт, за който касаторката е хоспитализирана/, сочат на особена и непреодолима причина за пропускането на срока. Заболяването обхваща значителна част от срока – последните 7 дни, и видно от характера и развитието му е попречило на молителката да извърши своевременно процесуалното действие, като се свърже с адвоката си и подаде жалба в своя защита. Затова, според ВКС, са налице предпоставките за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК. В подобен смисъл е и опр. по ч.гр.д. №92/09 г. на второ г.о. на ВКС. Определението на ОС, с което е отказано възстановяване на срока е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се възстанови срока за обжалване на въззивното решение по отношение на молителката в производството по чл.64 ГПК.
Възстановяването на срока за обжалване възстановява висящността на производството по жалбата, поради което делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Окръжен съд Монтана от 11.04.13 г. по гр.д. дело №9/13 г., с което е върната като просрочена касационната жалба на Е. К. срещу въззивното решение по делото.
ОТМЕНЯ въззивното определение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №9/13 г. от 2.07.13 г., с което е оставена без уважение молбата на Е. К. за възстановяване на срока за касационно обжалване на въззивното решение по делото и вместо него постановява:
Възстановява по отношение на Е. А. К. срока за касационно обжалване на въззивното решение от 22.02.13 г. по гр.д. №9/13 г. на Окръжен съд Монтана.
Връща делото на ОС – Монтана за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: