1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
ГР. С., 29.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1657/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. Я. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /АС/ по гр.д. №195/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу И. А. по чл.45 от ЗЗД, за обезщеттяване на имуществените вреди, нанесени на ищеца с неправомерно осчетоводени от ответницата като изплатени му суми в размер на: 144 000 лв. – възнаграждение за ищеца по протокол №7/29.12.98 г. на съдружниците на [фирма] – В.; 6 000 лв., част от дължимо му възнаграждение за личен труд за периода м.09.97 –м.08.2000 г., както и частично предявените искове за мораторна лихва върху посочените главници.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Не е формулирал обаче ясно и точно материалноправен и/или процесуален въпрос / въпроси/ от предмета на спора, които да са решени в противоречие с посочената практика на ВКС и да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на това основание, указан в ТР №1/10 г. В жалбата не е разграничено изложението на основанията за допускане на обжалването от основанията за касационно обжалване по чл.281 от ГПК. Двете категории основания не съвпадат по предпоставки и цел, вкл. в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, както е разяснено в посоченото ТР.
Въззивният съд е отхвърлил исковете като е приел, че не се установяват предпоставките на претендираната деликтна отговорност: твърдяното противоправно поведение на ответницата – в качеството й на гл. счетоводител на [фирма], и настъпили в пряка причинна връзка с него имуществени вреди за ищеца – съдружник в това ООД, с посоченото изражение и размер. Освен това вземането е погасено по давност – с изтичане на общата по чл.110 от ЗЗД, считано от извършване на деликта през 1998 и 2000 г., при заведена на 21.03.06 г. искова молба.
Ищецът излага доводи за неправилност – необоснованост на изводите на въззивния съд и съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане и решаване на делото, довело до неизясняването му от фактическа страна. Позовава се и на нарушаване на материалния закон – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, които ВКС не разглежда в това производство. Фрагментарно цитира практика на ВС и ВКС, във връзка с изводите на АС и по приложението на закона, без да я свързва с конкретен правен въпрос от предмета на спора и обоснове осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Заведеното срещу ответницата наказателно производство за престъпление по чл.282 от НК е прекратено. Ищецът сочи като увреждащо го действие престъпление на ответницата, с присвояване на сумата, която той е следвало да получи от дружеството. Твърдяното престъпление не е установено по съответния ред със задължителна сила за гр. съд, който разглежда последиците му – чл.222 от ГПК, отм.
Въззивният съд е отчел правомощията си на инстанция по същество и е мотивирал решението си по исковете със съображения за спорното право – недоказаност на елементите от сложния фактически състав на деликта по чл.45 от ЗЗД, при данните по делото, и давността. Този предмет на спора и на съдебното произнасяне е съответен на предвиденото в закона за тези искове, а разгледаните от АС въпроси – широко застъпени в практиката със и без задължителен характер на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №195/09 г. от 24.02.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: