1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
ГР. С., 02.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.03.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1519/11 г.,
Намира следното:
Производството е по ч.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Р. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №10315/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение, при повторното разглеждане на делото от инстанциите по същество, са отхвърлени исковете на касатора срещу Г. Пашова с пр. осн. чл. 44 от ЗН, вр. с чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД – за признаване нищожността на саморъчното завещание от 8.09.95 г. на наследодателя на ищеца С. Д. / поч. през 2003 г./, поради упражнено за съставянето му физическо насилие и евентуалният по чл.43, б.”б” от ЗН -за унищожаване на завещанието, като направено поради насилие /с психическо въздействие – заплашване/. Решението, с което е отхвърлен искът между същите страни с пр. осн. чл.42, ал.1, б.”б” от ГПК – за признаване нищожността на завещанието, поради неспазване изискванията за форма по чл.24 и 25 от ЗН, е влязло в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Не поставя обаче конкретен материално и / или процесуалноправен въпрос от предмета на спора, като обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. Излага подробно доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, които както сам сочи са осн. по чл.281, т.3 от ГПК – съдът неправилно е тълкувал писмените и гласни доказателства, не е преценил всички доказателства по делото от значение за спорния предмет, не е обсъдил всички доводи и възражения и не е изяснил действителните отношения на страните, както изисква чл.188 от ГПК, отм. и цитираната трайна съдебна практика по прилагането му. Изводите на въззивния съд не съответстват на установените по делото факти, допусната е грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, като са нарушени логическите и научни правила при вземане на решението въз основа на приетите за установени обстоятелства и отнасянето им към приложимата правна норма. Тези доводи са от съществото на спора и ВКС не ги разглежда в производството по чл.288 от ГПК. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и не съвпадат с тези по чл.281, т.3 от ГПК, както е разяснено в ТР №1/19.02.10 г..
Освен това, част от доводите на касатора и цитираната – с твърдения, че въззивното решение й противоречи – практика на ВКС са конкретно от предмета на иска по чл.42, ал.1,б.”б” от ГПК – саморъчното завещание е строго формален акт, изискванията за написването му целят да гарантират автентичността му; при оспорване на формата /и авторството/ на завещанието по чл.25, ал.1 от ЗН, доказателствената тежест за спазването й е на страната, която се ползва от завещанието. Доводите и поставените с тях въпроси от предмета на иска по чл.42, ал.1,б.”б” от ЗН са преклудирани с влизане в сила на решението по този иск и не подлежат на преразглеждане. Спорът в тази част е непререшаем – чл.299 от ГПК.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №10315/10 г. от 9.06.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: