1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
ГР. С., 15.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №41/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №4149/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от П. С. и С. С. срещу дружеството – касатор искове с пр. осн. чл.59 от ЗЗД – за сумата от по 12 520 лв. за всяка ищца, представляваща по ? от обезщетението за ползване на процесния имот в [населено място] м. „П. Б.” за периода 1.09.95 – 31.12.98 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете и деловодните разноски. Уважени са и исковете на А. С. и И. С. с пр. осн. чл.59 от ЗЗД за сумите от по 12 637 лв. и по 46 302 лв., за всеки ищец – представляващи по 1/4 от обезщетението за ползване на процесния имот и по ? от това за ползване на двуетажната къща в имота за периода 6.12.95 – 30.03.99 г., ведно със законната лихва и деловодните разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 ГПК с всички допълнителни основания. Намира, че въпросът: предявяването и уважаването на частичен иск прекъсва ли и спира ли погасителната давност за цялото вземане, се решава противоречиво от съдилищата и ВКС, вкл. в решения по чл.290 от ГПК и е от значение за точното прилагане на закона – чл.116, б.”б” и чл.115, б.”ж” от ЗЗД, както и за развитието на правото. Според касатора отклоняването на предложението на председателя на ВКС за постановяване на ТР по въпроса по т.д. №5/06 г. е довело до цитираната в изложението противоречива практика на съдилищата, а оттам – до несигурност в правораздаването и накърняване на правата на гражданите. Затова е необходимо отстраняване на противоречието в практиката по реда на чл.292 от ГПК.
В. съд е констатирал, че в случая исковете са предявени като частични / като е посочен и пълният им размер/ и увеличени по размер, без да се изменя основанието им, в хода на производството и преди по първоначално предявената част да е формирана сила на пресъдено нещо / за разлика от приложеното р. по т.д. №391/08 г., където частичният иск е уважен и остатъкът на вземането – предявен в нов процес/. Затова и в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – р. по т.д. №428/09 г. на първо т.о., е приел, че погасителната давност е прекъсната за предявената част от вземането на осн. чл.116 б.”б” от ЗЗД и спряна за цялото вземане на осн. чл.115, б.”ж” от ЗЗД и спирането следва да се зачете по отношение на предявения в хода на делото с увеличение на иска допълнителен размер. От това следва, че в този размер вземанията не са погасени по давност и исковете следва да се уважат.
С цитираното от АС решение на ВКС, първо т.о. по т.д. №428/09 г. е уеднаквена по реда на чл.290 от ГПК практиката по поставения въпрос, като е прието, че: „Със завеждането на частичен иск не се прекъсва погасителната давност по отношение на останалата част на вземането – до пълния му размер. С предявяване на частичния иск се спира течението на давностния срок по реда на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД за цялото вземане, което спиране следва да се зачете в хода на съдебното производство, след като не е формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск / за разлика от коментираното по –горе в същото решение р. по т.д. №391/08 г. на първо т.о. на ВКС/. Тези последици настъпват в случай, че искът би могъл да се квалифицира като частично предявен, т.е. в исковата молба ищецът е посочил основанието и пълния размер на дължимата престация, а не само частично предявеното искане”. На основание чл.291, т.1 ГПК е обявена за правилна практиката, обективирана в Решение № 589/23.06.2008г. по т.д.№ 211/2008г. на ВКС, ТК досежно прекъсването на погасителната давност, и по чл.291, т.2 ГПК е обявена за неправилна практиката по Решение № 3205/25.12.1972г. по гр.д.№ 2364/72г. на І г.о./ на което се позовава и касаторът/ относно обобщението за настъпването на последиците от предявяване на иска, в частта за спирането на давността и разграничението между предявен частичен иск и уточнение на иска.
Решението на АС по поставения въпрос съответства на уеднаквената практика по чл.290 от ГПК, която е със значението на задължителната за въззивните съдилища, както е отчетено в обжалваното решение. Противоречие при решаване на въпроса в идентични случаи между постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС касаторът не сочи, нито е служебно известно на настоящия състав на ВКС. Затова не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК и за сезиране на ОСГТК за издаване на ТР по въпроса, на осн. чл.292 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г., ТР №2/28.09.11 г.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №4149/11 г. от 30.05.12 г.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на С. К. С. и П. С. С. деловодни разноски за това производство в размер на 2 400 / две хил. и четиристотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: