1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
ГР. С., 23.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №69/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Н. Т. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №8590/11 г., с което е уважен до размер от 2741 лв./ при предявен 5 891 лв./ искът на [фирма] срещу касатора с пр. осн. чл.415, вр. с чл.124 от ГПК – признато е вземането на ищеца за стойността на доставена на ответника топлинна енергия за периода м.06.06 г. –м. 04.08 г., ведно с мораторната и законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятност въззивното решение да е недопустимо. Намира, че въззивният съд се е произнесъл по иск с предмет, различен от определения в закона – чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК. Искът е за „съществуване на изпълнителното основание в декларирания пред съда размер, а производството се различава съществено „от исковото по общия ред, където първо се обсъжда основанието, после се установява размерът, а едва след това се появява със силата на пресъдено нещо изпълнителното основание”.
Сочената вероятна недопустимост на въззивното решение като общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г., не се установява. Предметът, видът и предпоставките за иска по чл.422 от ГПК са разяснени в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК. Така в р. по гр.д. №716/11 г. на четвърто г.о. е посочено: „предявяването на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – ищец заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл. 414 ГПК. Подаването на възражение поражда правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника – аргумент от чл. 416 ГПК. З. в заповедното производство трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането, което индивидуализира предмета на същото и съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК следва да съобрази, че предметът на доказване по този установителен иск следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство. С него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което съдът не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Ищецът по иска с правно основание чл. 422 ГПК следва да посочи кое е материалното право, чието изпълнение се претендира в заповедното производство и да докаже пораждането на задължението по него. По този начин кредиторът продължава защитата си по исков път, като следва да докаже основателността на претенцията си. Допълнително следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, с която на кредитора се предоставя правото да предяви установителен иск за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение. По силата на чл. 410, ал. 1, предл. първо ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми. Законът не прави разлика относно това какво е правното основание и правната квалификация на вземането. Предмет на заповедното производство по чл. 410 ГПК могат да бъдат както вземания, произтичащи от договорно основание, така и вземания от непозволено увреждане, от неоснователно обогатяване, издръжка и др.”…. Стореното с промяната в чл.415, ал.1 ГПК уточнение е „съответно на разбирането, дадено още първоначално от законодателя в чл. 422 ГПК за вида на претенцията, която следва да бъде предявена по реда на чл. 422 ГПК и не е налице нов ред, отменящ или изключващ съществуващия дотогава порядък”. И още: „след като към момента на предявяване на иска е налице изпълнително основание за вземанията на кредитора-ищец – заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, макар и не влязла в сила поради подаденото писмено възражение срещу нея, то предявяването на осъдителен иск за същите вземания не би било допустимо. Тъй като срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК е подадено възражение от длъжника, то кредиторката е следвало да предяви иск относно вземането си, който, независимо дали в редакцията на чл. 415, ал. 1 ГПК до 5 юни 2009 г. или след това, е установителен”. / р. по гр.д. №1707/10 г. на четвърто г.о. на ВКС/
В исковата молба по настоящото дело е посочено и от данните по делото се установява, че на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу касатора за стойността на доставена му топлинна енергия за посочения период, ведно с мораторна и законна лихва върху главницата. В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение срещу заповедта от длъжника – сега касатор, поради което и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането по чл.422 от ГПК. Този иск е разгледан и уважен частично от двете съдебни инстанции по съществото на спора. Няма данни съдът да е сезиран и / или да се е произнесъл по иск, с предмет различен от определения в закона – чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. За разликата над установения с иска размер на вземането, заповедта не влиза в сила и това ще се отчете в производството по чл.416 ГПК. Затова соченото от касатора основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №8590/11 г. от 11.07.12 г. в обжалваната част за уважаване на иска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: