2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
ГР. С., 13.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.06.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2110/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], С. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №14292/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на Я. У. срещу касатора с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „старши специалист” в сектор „Обслужване бизнес продажби” при ответника, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на”неправилност на съдебното решение по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, вр. с чл.281, ал.1,т.3 от ГПК”. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона въпроса: допустимо ли е съдът да приеме, че представен по делото документ/ протокол за подбор/ е неистински, без същият да е оспорен от страните в процеса. Не обосновава обаче във връзка с въпроса специфичните за соченото основание допълнителни предпоставки – неясен, непълен или противоречив закон, който се нуждае от тълкуване за еднакво прилагане или липсваща или остаряла съдебна практика, чието осъвременяване се налага при променени обществени условия и законодателство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни по цел и предпоставки от тези по чл.281,т.3 ГПК, на които всъщност се позовава касаторката /ТР №1/19.02.10 г./.
Освен това поставеният въпрос е преиначен спрямо данните по делото и изводите на въззивния съд, за което е възразил и ответникът по жалба. Като ищец той е оспорил законността на уволнението, вкл. поради неизвършен подбор по чл.329 от КТ. Оспорил е и представения с отговора на исковата молба протокол за подбор, като антидатиран, съставен след прекратяване на трудовото правоотношение, заради процеса и като неистински.
В. съд е приел, че протоколът за подбор, съставен от работодателя и представен по делото е частен документ и при оспорването му отразените в него обстоятелства, вкл. датата следва да се докажат пълно от работодателя, който го е представил и се ползва от него. Допустими са всички доказателствени средства. Работодателят не е представил доказателства в подкрепа на удостовереното в протокола, затова не може да се направи извод за законосъобразно извършване на подбор като предпоставка за законността на уволнението.
Тези изводи на въззивния съд са съответни на практиката на ВКС. Така напр. в р. по гр.д. №3293/08 г. на четвърто г.о. по чл.290 ГПК е посочено: „Протоколът на комисията по подбора (независимо от това как е озаглавен) е частен свидетелстващ документ, установяващ изгодни за работодателя факти, който не е подписан от работника и следователно няма материална доказателствена сила. Истинността на документ без материална доказателствена сила не може да бъде оспорена, а в случай на оспорване на удостоверените в него факти производство за проверка на истинността на документа по чл. 193 ГПК /чл. 154 ГПК (отм.)/ не се образува… Протоколът на комисията за подбор не е официален документ и представен като единствено доказателство по делото, той не може да докаже нито извършването на подбор, нито критериите, по които е извършен, ако работникът оспорва фактът на извършването на подбора или използваните критерии. В случай на оспорване работодателят може да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали”.
С. от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването не е налице – поставеният въпрос е застъпен в практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК и е разрешен от въззивния съд по делото в съответствие с тази практика.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №14292/12 г. от 17.12.12 г.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на Я. Т. У. разноски за адв. възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 / триста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: