1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
Г., 11.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.11.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №844/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на „Е.” ЕООД и на Н. Е. срещу въззивното решение на П. окръжен съд /ОС/ по гр.д. №570/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от И. Ш. и З. Ш. срещу касаторите / като изпълнител и възложител на строителни работи в имота на последния/ искове по чл.45 и 49 от ЗЗД. Ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищците сумата от 14 427 лв., като обезщетение за причинените им имуществени вреди, описани подробно в решението.
Касационните жалби се подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
По наличие на основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК за всяка от жалбите ВКС намира следното:
По жалбата на Н. Е. тези основания не са налице. Касаторът се позовава и на трите точки на чл.280, ал.1 от ГПК. Сочи, че въззивното решение противоречи на задължителна практика на ВКС – ППВС №7/59 г. по материалноправния въпрос за елементите от състава на непозволеното увреждане по чл.45 и 49 от ЗЗД, както и на ППВС №9/66 г. по въпроса за отговорността на възложителя за причинени от изпълнителя при извършване на възложената работа вреди. По тези въпроси въззивното решение противоречи и на цитирани решения на ВКС без задължителен характер, в които е посочено, че причинната връзка като елемент от състава на чл.45 от ЗЗД не се презумира, а подлежи на установяване от пострадалия, който следва да ангажира доказателства за основателността на иска. Той следва да докаже и противоправното действие или бездействие, от което са настъпили вредите. Възложителят носи отговорност за причинените на трето лице от изпълнителя вреди, само ако те са виновно причинени при извършване на възложената работа. Значението на въпросите за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото касаторът обосновава с необходимостта от осъвременяване на съд. практика при новите обществено –икономически условия.
Въззивният съд е приел, че вредите в имота на ищците, съседен с този на ответника са причинени от него като инвеститор на строителството там, с противоправно бездействие. Инвеститорът не е изпълнил задължението си да приложи към заданието за проектиране нормативно необходимите изброени от ОС документи: хидроложка, геоложка и сеизмична характеристика, както и данни за специфичните условия на строителството. При изготвяне на арх. проект на сградата в имота на ответника не е представен геоложки доклад, затова само при наличните данни за наклона на терена, вида на сградата и липсата за свлачищна зона, проектантите не са предвидили укрепване на изкопа, направен от изпълнителя / втория ответник/ в нарушение на правилата за строително – монтажни работи. В. това е причинило вредите – свличане на терена в имота на ищците и повреда на сградата, оранжерията и овощните насаждения в него. Противоправното поведение на инвеститора и на изпълнителя и причинната му връзка с настъпилите вреди – като елементи от състава на чл.45 от ЗЗД, е установено със събраните по делото доказателства, подробно анализирани от ОС. С това въззивното решение не противоречи на цитираната по – горе задължителна и без такъв характер съдебна практика по поставените от касатора материално и процесуалноправни въпроси, с което не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК.
При многото и разнообразна практика за деликта по ЗЗД, на част от която касаторът се позовава, доводът му за необходимостта от осъвременяването й при нови обществено – икономически условия е само заявен, така както е посочен като предпоставка за основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК в ТР №1/10 г.. Безспорно обществено – икономическите условия са се променили за действието на ЗЗД от 1950 г. , но наложителна по вид и насока промяна в практиката по прилагането на деликтния институт за осъвременяването му във връзка с казуса, касаторът не сочи и не обосновава.
По жалбата на „Е.” ЕООД също не са налице основания за допускане на обжалването. Касаторът се позовава на т.2 и 3 / на последната само със законовата й квалификация, без да я обосновава със специфичните за основанието предпоставки/.
Намира, че материалноправният въпрос: налице ли са предпоставките да отговаря като изпълнител на строителството за деликт по чл.49 от ЗЗД, е решен в противоречие с цитирани решения на ВС, в които се сочи, че не се обезщетяват вреди от правомерна дейност; не е налице непозволено увреждане, когато е изпълнена заповед по чл.160 от З., независимо от законосъобразността й , която въззивният съд не може да проверява косвено.
В случая е установено, че сградите в имота на ищеца са незаконно построени, но в режим на търпимост. Ответникът не е изпълнявал административна заповед за събарянето им, а възложено му в съседния имот строителство, от неправомерните действия по извършване на което са настъпили вредите. Затова твърдяното противоречие по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е налице, а това по т.3 – не е мотивирано, според изискването на ТР №1/10 г..
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд по гр.д. №570/09 г. от 22.01.10 г. по жалбите на Н. Е. и на „Е.” ЕООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: