2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
ГР. С., 28.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.01.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. И. гр.д. №6214/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово /ОС/ по гр.д. №256/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от С. С. срещу касатора иск по чл.422 ГПК, като е признато за установено вземането на ищеца по чл.143 ЗЗД в размер на 5 878 лв. срещу ответника – длъжник по банков кредит, чийто дълг е заплатен от поръчителя – ищец.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросът: имат ли плащанията на поръчителя, предмет на иска по чл.143 от ЗЗД периодичен характер и приложима ли е в този случай кратката тригодишна давност по чл.111,б.”в” от ЗЗД, се решава противоречиво от съдилищата. Във въззивното решение е прието, че плащанията на поръчителя по договора за кредит, заместват тези на длъжника и нямат периодичен характер, а са разсрочено плащане на дълга. К. представя р. по гр.д. №1537/10 г. на районен съд П., без данни за влизане в сила, в което е прието, че плащанията на поръчителя имат периодичен характер и се погасяват с тригодишната давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. Поставеният въпрос е от значение за спора, тъй като е обусловил изхода му и е обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Не е обоснована обаче допълнителната предпоставка по т.2 – това основание се установява с вл. в сила решения на въззивните и първоинстанционни съдилища по поставения въпрос, а в случая няма данни представеното първоинстанционно решение да е влязло в сила. Затова първото от основанията за допускане на обжалването не е налице.
Според касатора въпросът: отговаря ли длъжникът към поръчителя по см. на чл.143, ал.2 от ЗЗД при липса на уведомление за извършените от поръчителя плащания в случай, че банката – кредитор не е предявила иск срещу длъжника в шестмесечния срок по чл.147 , ал.1 ЗЗД, а е обявила предсрочна изискуемост на кредита, не е застъпен в съдебната практика и е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Това второ основание за допускане на обжалването също не е налице, защото въпросът е застъпен в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. по гр.д. №1143/10 г. и по гр.д. №452/11 г. на четвърто г.о., за което е възразил в отговора си и ответникът по жалба. В р. по гр.д. №452/11 г. на четвърто г.о. е прието, че: “С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя (законодателят използва термина „иск“ в материалноправното му значение на „вземане“), поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора – само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му”.
Възражението по чл.147 от ЗЗД не е такова на длъжника срещу кредитора, по арг. от чл.143, ал.2 ЗЗД / довод за което прави и ответникът по жалба/ и затова не може да бъде противопоставено на платилия дълга поръчител.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват по делото и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №256/13 г. от 8.07.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: