1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
ГР. С., 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.04.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1588/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Т. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №1393/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Е. С. с пр. осн. чл.21, ал.2 от СК, отм. – за признаване, че ищецът е собственик на 91, 90 % ид.ч. от придобития през време на брака им с ответницата апартамент в [населено място], съответно на вложените в придобиването лични / дарени му от неговите родители/ средства.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона въпросите – когато твърдяната трансформация по иска с пр. осн. чл.21 от СК, отм. се основава на извършено в полза на съпруга – ищец дарение, освен извършването му подлежат ли на доказване и други факти и обстоятелства, свързани с имущественото състояние на дарителя и в частност – дали същият е притежавал имущество, което да дари; допустимо ли е решението да се основе на липсата на доказателства за обстоятелства, които не са посочени като относими за спора и подлежащи на доказване в доклада на първоинст. съд по чл.146 от ГПК, нито са дадени указания по чл.145, ал.2 и 146, ал.2 от ГПК. Намира, че по въпросите няма утвърдена практика на ВКС, поради което за създаването й се налага допускане на обжалването, на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Според касатора въпросът: когато твърдяната трансформация по иск с пр. осн. чл.21, ал.2 от СК, отм. се основава на извършено дарение от родители на единия съпруг, носи ли той тежестта да докаже, че дареното е само в негова полза, а не в обща на двамата съпрузи или последното следва да докаже от другия съпруг – ответник по иска, който не е участвал в договора за дарение, се решава противоречиво от съдилищата и ВКС, за което цитира и прилага решения.
По поставените във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК въпроси: Те са застъпени в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. Р по гр.д. №430/11 г. на второ г.о. и по гр.д. №1680/09 г. на четвърто г.о. В първото от тях е посочено, че: За да се признае личен дял, на основание чл. 21, ал. 1 или ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) на някой от бившите съпрузи по отношение на придобита по време на брака на страните недвижима вещ в режим на съпружеска имуществена общност, законът с цитираните разпоредби на СК от 1985 г. (отм.) предполага влагане изцяло или отчасти на лични средства по см. на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) на някой от съпрузите в придобиването на общата вещ като „влагането“ на личните средства следва да е налице към момента на придобиване на правото на собственост според конкретния придобивен способ. Всяко възражение за трансформация по чл. 21, ал. 1 и 2 СК от 1985 г. (отм.) по същество не е оспорване на „съвместния принос“, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г.(отм.), а за този, който поддържайки, влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни- лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право……Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер обуславя извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.
Посочено е също, че дарението е реален договор – дарителят дава, а дареният приема даденото в дар / в случая парична сума в голям размер/.
Доказаното притежаване на средствата предпоставя възможността да бъдат дарени. В случая тази възможност – и оттам самото дарение, са оспорени от ответницата- т.5 от отговора на исковата молба. Или въпросът за имущественото състояние на сочените като дарители родители на ищеца не е неотносим към спора за извършеното дарение, а е част от него. Съдът – инстанция по същество е събрал и обсъдил доказателствата на страните за вложените в покупката на процесния имот средства. Приел е, че твърдяното от ищеца дарение на пари от родителите му не се установява с категоричност – липсват писмени доказателства /напр. банково бордеро/ за притежавани от родителите на ищеца / и двамата пенсионери към момента на твърдяното дарение/ свободни парични средства в сочения голям размер, които да са дадени на ищеца и вложени в сключения от него договор за покупка на имота. Доказателствената тежест в процеса, на осн. чл.154 от ГПК е разпределена според твърденията на страните. Прието е, че ищецът, който се позовава на дарението следва да го установи като реален договор – вкл., че сумата е притежавана от родителите му, което предпоставя получаването й по договора /прехвърлянето й с него, тъй като никой не може да даде това, което няма/.
Така приетото по делото съответства на цитираното по-горе Р по гр.д. №1680/09 г. на четвърто г.о., в което се сочи: „По начало съобразно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Оборването на презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) е в тежест на ищцата..”
Или поставените въпроси са застъпени в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, на която въззивното решение съответства. Това изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването.
По поставеният във връзка с осн. по чл.280, ал.1, т.2 ГПК въпрос: Решаващият извод на ГС е за недоказаност на дарението въобще. С това отпада необходимостта да се правят изводи в чия полза е то и съответно да се констатира противоречие с цитираната практика по значим за изхода на спора въпрос. Или въпросът не е от значение за спора и не обосновава допускане на обжалването.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №1588/11 г. от 1393/11 г.
Осъжда С. Т. Т. да заплати на Е. М. С. 1500 / хиляда и петстотин/ лв., разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: