1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
ГР. С., 20.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.03.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1325/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас /ОС/ по гр.д. №1423/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] / сега [фирма]/, [населено място] по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „шлосер по Р.” в УСО, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всички допълнителни основания. Намира, че въззивното решение противоречи на ТР по т.д. №2/10 г. и ТР по т.д. №3/11 г. на ВКС по въпросите за запазване на тр. правоотношение с работника при промяна на работодателя в хипотезата на чл.123а КТ / в случая с отдаване на обособена част от предприятието под наем/ и за задължението на съда да провери основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл.329 от КТ на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
С. противоречие е по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. К. не се позовава на конкретно противоречие с практиката на съдилищата по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК /такава са вл. в сила решения на първоинстанционни и въззивни съдилища и на ВКС по реда на ГПК, отм./, нито твърди предпоставките по т.3 – непълен, неясен или противоречив закон, чието тълкуване се налага за еднакво прилагане по поставените въпроси, липсваща или остаряла практика, която се нуждае от промяна при променени обществени условия и законодателство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Противоречието по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, на което се позовава жалбоподателят, не е налице: В. съд е приел,че след отдаване под наем на обособената част от [фирма], където работил ищеца, на ответното дружество , то е работодател на ищеца на осн. чл.123а, ал.2 КТ. Позовал се е на соченото и от касатора ТР №2/23.03.11 г., според което наемателят на обособена част от предприятието придобива качеството на работодател на работниците с място на работа отдадената под наем ообособена част и има право да приложи основанията за уволнение по чл.344, ал.1,т.1-4 от КТ. Тези т. нар. „икономически основания” могат да се приложат от всеки работодател, вкл. и от новия, според изрично посоченото в мотивите на цитираното ТР. В случая е приложено едно от тези основания – ищецът е уволнен поради съкращаване на щата. Така противоречие на въззивното решение с първото сочено от касатора ТР по т.д. №2/10 г. не е налице.
Не е налице противоречие и с второто сочено от касатора ТР №3/16.01.12 г. В. съд е извършил преценка на извършения от работодателя подбор за съответствие с критериите по чл.329 от КТ /проверил е кръга на съпоставени лица, показателите за прилагането на законоустановените критерии и начина на оценяване/. Приел е въз основа на обсъдените достатъчно пълни и конкретни данни, че дадените при подбора оценки съответстват на действително притежаваната от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената им работа, така че на работа да останат тези, които са по-квалифицирани и работят по –добре.
В. решение съответства на посочената от касатора задължителна практика на ВКС. Така не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а тези по т.2 и 3 от с.р. не са обосновани от касатора откъм специфичните им предпоставки, както бе посочено по-горе. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №1423/11 г. от 27.07.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: